Ако се разхождате из София и минете покрай сградата на ъгъла на улиците "Г. С. Раковски" и "Аксаков", ще попаднете на паметна плоча. Тя указва, че там е бил домът на д-р Сава Мирков - човекът, който има голям принос за изграждане на медицинската структура в България и най-вече на военната медицина.

Сава Милков Мирков е роден на 15 юни 1850 г. в китното село Беброво, Търновско. Първоначално учи в родното си село, а подир това продължава обучението си в класното училище в град Елена. След придобиване на средно образование заминава за Русия при вуйчо си - архимандрит Евстатий. Последният е бивш игумен на светогорския Хилендарски манастир и става духовен наставник на младия си племенник.

Сава съответно постъпва в Киевската духовна семинария. Дипломира се с отличие през 1871 г. След това обаче стремежите му се насочват в друга посока. Отправя се за Москва и записва да следва медицина в Московския университет. Завършва през 1876 г. и започва лекарската си практика в Орловска губерния. Скоро се включва като лекар-доброволец в Сръбско-турската война (1876). Със своята самоотверженост и адекватна намеса той спасява по време на военните действия стотици ранени български доброволци.
Последвалите събития на Балканите му дават възможност отново да разкрие професионалните се възможности. Избухва освободителната Руско-турска война 1877/1878. Д-р Мирков се включва в състава на сформираното Българско опълчение като лекар във Втора опълченска дружина с надеждата да помогне за освобождението на Отечеството. Когато заедно с руските войски опълченците навлизат на българска територия той организира и ръководи първите полеви болници.

На 7 юли 1877 г.

открива временен лазарет в женския манастир край Казанлък.

Той е оборудван с бельо и медикаменти, осигурени от общинското управление. В него са настанени около 200 ранени и пострадали бойци. Помагат му местни хора и монахините в качеството им на самарянки.

В края на септември 1877 г. в къщата на учителя Илия Христович в Габрово е създадена "Опълченска болница", отново под ръководството на д-р Мирков. Тя функционира близо три месеца и в нея са обслужени повече от 600 ранени. През този период не е регистриран нито един смъртен случай.
Веднага след Освобождението д-р Сава Мирков се установява в София. През октомври 1878 г. е назначен за първия губернски лекар. Оттук насетне той ще играе значима роля в изграждането на медицинската система на новата българска държава. Д-р Мирков е сред организаторите за откриването на първата столична болница - Александровска (1879). Тя е многопрофилна с национално значение, а

той е първият старши лекар (управител) в нея.

През 1882 г. му е възложена отговорната длъжност главен лекар на медицинската служба на младата българска армия. Заема този пост до 1891 г. На него се дължи устройството на военната санитарна част. В това си качество достойният медик отдава своя професионален опит в служба на родината по време на Сръбско-българската война (1885). След съединението на Княжество България и Източна Румелия с указ на княз Александър Батенберг от 20 септември 1885 г. е създадена Националната организация Български червен кръст. Централно място в реализирането на тази идея заема тъкмо д-р Мирков, който по-късно дълги години (1914-1927) е подпредседател на хуманитарната институция. По негово настояване само 12 дни преди началото на войната организацията става член на Международния комитет на Червения кръст в Женева и получава писмено признание. Тази негова предвидливост е мащабно възнаградена. У нас пристигат няколко чужди санитарни мисии, които в хода на военните действия оказват помощ на българските медицински служби и спомагат за размяната на военнопленници. А като главен лекар Сава Мирков урежда в отделните военни части подвижни лазарети и евакуационни пунктове за транспортиране на леко ранените в София. С тези свои действия той

допринася за спасяването на стотици ранени и болни

войници и офицери.
Друга значителна изява на д-р Мирков е участието през тези години в пет поредни Медицински съвета. Неговите колеги високо ценят богатият му опит и ерудиция. Той проявява широк размах по уреждането на военномедицинската и гражданската мрежа на здравеопазването в България.
Д-р Мирков не остава чужд и на популяризирането на медицинската наука. Той е редактор на първото българско научно-медицинско списание "Медицинска сбирка" (1883-1884). В него се отпечатва специализирана информация, обменя се клиничен опит. В публикациите си д-р Мирков поставя на преден план редица проблеми на военната и гражданската медицина. Те са изпълнени с теоретически постановки и практически съвети. Дава подробен санитарен отчет за Сръбско-българската война.
За своите доблестни изяви д-р Мирков получава широко всенародно признание. Той се оттегля от военна служба и се захваща с частна практика. Изявява се и в различни обществени насоки. Заради своята научна дейност в сферата на медицината през 1898 г. е избран за действителен член на Българското книжовно дружество (б.авт. - днес Българска академия на науките, БАН). Известно време е председател на Природо-математическия клон.

Участва в парламентарните избори за Дванадесето обикновено народно събрание през 1902 г. Две години е депутат и

дава своя принос в подготовката на редица законопроекти,

свързани с развитието на родното здравеопазване. Дълги години е общински съветник и допринася за благоустрояването на София. Присвоено му е званието медицински полковник от армията. Д-р Мирков е един от инициаторите за организирането и развитието на  движението на самарянките в страната. Той помага много български жени и девойки да завършат курсове към основаното през 1910 г. дружество "Самарянка".
През войните за национално обединение (1912-1918) д-р Мирков се включва в санитарните мисии на Българския червен кръст. Макар да има здравословни проблеми по време на Първата световна война той обикаля и ревизира откритите хранителни и подкрепителни пунктове в редица градове и железопътни гари.
Д-р Сава Мирков умира на 9 август 1927 г. Но преди това той поднася на българската общественост още една благородна изява. Дарява сумата от 50 000 лева на БАН за учредяването на фонд "Д-р Сава Мирков". Целта на начинанието е от лихвите да се дават награди и да се печатат трудове в областта на медицината, предимно по хигиената на населените места. На 1 август 1929 г. синовете на дарителя изпълняват волята на баща си. Управителният съвет на БАН приема дарението и образува фонд под свой контрол. Той е оставен за капитализиране и през следващите години капиталът му достига 125 000 лева.