Няколко столични улици и булеварда се открояват със своите нестандартни сгради и видни личности, които са живели там. Сред тях безспорно е "Евлогий Георгиев", както е известен през голяма част от времето.
Булевардът влиза в регистъра и структурата на града в първите години след Освобождението (1878). Първоначално през 1883 г. е кръстен "Перловски", защото изцяло върви по протежението на река Перловска. Той маркира тогавашния край на столицата и поради тази причина след това е наречен "Окръжен" (1890). Но не за дълго. Скоро получава ново име - "Евлогий Георгиев". По време на Втората световна война булевардът претърпява нова изненадваща корекция. Столичният градски общински съвет приема решение участъкът от днешния булевард "Янко Сакъзов" до улица "Генерал Гурко" да се именува булевард "Адолф Хитлер", а отсечката от улица "Генерал Гурко" до булевард "Фритьоф Нансен" да носи името булевард "Бенито Мусолини". По-късно част от настоящия булевард се назовава "Клемент Готвалд". Днес името на тази основна столична артерия е "Евлогий и Христо Георгиеви".
Евлогий Георгиев Недев (1819-1897) е роден в Карлово. През 1837 г. се преселва в Румъния. Заедно с брат си Христо и със сродници от фамилията Пулиеви основава в Галац, Букурещ и Браила търговски къщи. Започва да се занимава и с банкови операции. Натрупва значително финансово състояние. Евлоги Георгиев участва в обществено-политическия живот на българската емиграция в Румъния. Той е сред основателите на Добродетелната дружина. Събира помощи за пострадалите от Априлското въстание (1876). Прави крупни дарения на манастири, църкви и болници. Подпомага читалища и училища. След Освобождението посвещава усилията си на благотворителна дейност. Завещава 6 милиона златни лева за учредяване на фонд, от чиито приходи да се построи Висше училище в София. Дарява и парцел в центъра на града и 800 000 златни лева за изграждане му. За този жест той е удостоен със званието почетен гражданин на столицата. А
две години след кончината му и булевардът вече носи неговото име.
А на него са живели доста известни българи. На ъгъла на № 45 на булеварда и улица "13-ти март" се намира къщата, където е прекарал част от живота си инженер Иван Николов Иванов (1891-1965). Той е сред най-изтъкнатите кметове на София, а мнозина го сочат и като най-успешният градоначалник на столицата. Роден в Сливен. Завършва строително инженерство в Мюнхен. След завръщането си в България започва работа в Столичната община. Помощник-началник на водопроводното и канализационното отделение. През 1923-1924 г. участва в проектите за снабдяването на столицата с вода от реките Бели и Леви Искър в Рила. Проектира водопровода "Рила-София". Кмет на София (1934-1944). През този период се предприемат значими действия за благоустрояване на столицата. Построяват се обществени бани. Извършват се множество подобрения и нововъведения по отношение на водоснабдяването, канализацията, реновирането на уличната мрежа и чистотата на града. Въвежда се автобусен транспорт по софийските улици, а през февруари 1941 г. е пусната в движение първата тролейбусна линия.
Ала идват драматичните политически промени на 9 септември 1944 г. Още същия ден кметът е арестуван. Срещу него са повдигнати сериозни обвинения. През април 1945 г. е осъден от Народния съд на смърт. След обжалване присъдата е намалена на 15 години строг тъмничен затвор. В края на 1946 г. по личното нареждане на Георги Димитров е помилван и освободен, а след две години и съдебно реабилитиран. Под негово ръководство се построяват язовир "Искър", ВЕЦ "Пасарел" и ВЕЦ "Кокаляне", насипният язовир "Панчарево" и други обекти.
Съвсем наблизо, в сградата на № 53 и ъгъла с улица "Женева", са живели
двама изтъкнати родни политици, държавници и общественици.
Първият е Кимон Георгиев Стоянов (1882-1969). Той е роден в Пазарджик. Завършва Военното училище в София. Участва във войните за национално обединение (1912-1918). Един от основателите на Военния съюз и Народния сговор. Включва се в ръководството на Демократическия сговор (1923) и на политическия кръг "Звено". Кимон Георгиев е сред организаторите на преврата на 19 май 1934 г. Като министър-председател работи за създаването на нова държавно-политическа система. Установява дипломатически отношения със СССР. Обявява се против свързването на България с Германия по време на Втората световна война. Участва в подготовката и завземането на властта на 9 септември 1944 г. След това до 1962 г. е премиер и министър.
Другата личност е Гиньо Гочев Ганев (1928-2016). Той е роден в Бургас. Женен за дъщерята на Кимон Георгиев. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", специалност държавни и правни науки. Посвещава жизнения си път за изграждане и утвърждаване на демократичните ценности в съвременна България. Народен представител в 8 поредни Народни събрания. Една от основните фигури в създаването и приемането на новата българска конституция. Председател на Отечествения фронт (1990-2005). Заема различни представителни и ръководни постове в най-новата българска история. Първият национален омбудсман на Република България (2005-2010).
Продължаваме по-нататък по булеварда. Сградата на № 71 се е обитавала от 1934 г. до смъртта му от професор Иван Тодоров Странски (1886-1959). Той е почвовед и агроном. Роден в Сливен. Завършва естествена история в Киев и агрономство в Москва. Един от основателите на Агрономическия факултет в Софийския университет. Изследва почвите в България, тяхната обработка и торене, историята на културните растения и др. По-известните му трудове са: "Плевелите в земеделието от биологично гледище", "Торене на ориза", "Почвознание", "Смолниците в Чирпанско" и др.
Отсреща на № 72 свой дом е притежавал от 1975 до 1996 г. известният драматичен и киноактьор Георги Георгиев – Гец (1926-1996). Завършва актьорско майсторство в Държавното висше театрално училище. Специализира в Московския художествен академичен театър. Близо 40 години е актьор в Народния театър в София (1953-1992). Пресъздава мащабно и внушително образи на непримирими и всеотдайни герои. По-известните филми, в които изпълнява главни роли: "А бяхме млади", "Нощта срещу 13-ти", "Зарево над Драва", "Селянинът с колелото", "Допълнение към закона за защита на държавата", "Сами сред вълци" и др.
На № 99 е живяла популярната оперна певица (сопрано)
Катя Асенова Попова (1924-1966). Родена е в Плевен. Завършва пеене в Държавната музикална академия в София. Специализира актьорско майсторство в Болшой театър в Москва. Солистка в Софийската народна опера. Пресъздава повече от 20 роли на сцената. Гостува с успех в редица европейски страни. Носителка на много награди от музикални конкурси. Изявява се и като концертна изпълнителка. Постига психологическа убедителност и високохудожествено вокално покритие на образите, които пресъздава. Загива при самолетна катастрофа край Братислава.
На № 104 се е намирал домът, в който е живял и починал Младен Павлов Калинов (Козлодуйското даскалче) (1848-1935). Той е роден във Видин. Участва в подготовката на Априлското въстание. Единственият, който посреща Ботевата чета на козлодуйския бряг на 17 май 1876 г. По-късно тя е разбита, но той успява да избяга в Румъния. След Освобождението е съдебен чиновник, адвокат, кмет на Козлодуй.
В сградата на № 119 е имал жилище, в което е писал своите антивоенни разкази и романи от 1932 до 1945 г. белетристът Добри Немиров (псевдоним на Добри Харалампиев Зарафов) (1882-1945). Той е роден в Русе. Поради липса на средства не завършва гимназия и се самообразова. Работи като чиновник и библиотекар в БАН. Темите му са свързани с живота в големия град от средата на ХІХ в. до Първата световна война.
В кооперацията на № 167 е живяла и творила поетесата Надя Кехлибарева (1933-1988). Тя е родена във Варна, завършва френска филология в Софийския университет и е работила като учител и преподавател в курсове по немски и френски към Министерството на външните работи. Автор на десетки книги за възрастни и деца. Превежда руски, немски и френски поети.
