Първото нещо, което се случва на Мери - стюардеса в САЩ, когато получава нова синтетична униформа, е появата на суха кашлица. После по гърдите ѝ излиза обрив. След това започват мигрени, сърцебиене, замъглено зрение. Мери не е уникален случай - стотици стюардеси на същата авиокомпания се оплакват от болезнени обриви, подути и гноясали клепачи, а в по-сериозните случаи и от проблеми с дишането и тежки алергични реакции, разказва "Гардиън" в материал какви скрити вредители има понякога в дрехите.

Лабораторен анализ на униформите установява, че в тях има цяла Менделеева таблица - трибутил фосфат, олово, арсеник, кобалт, антимон, забранени за влагане бои (известни с това, че причиняват алергични реакции), толуен, хром-6 и диметилфумарат - противогъбичен препарат, който от години е забранен в ЕС. Фирмата, която произвежда униформите, се измъква от отговорност в съда, като претендира, че нито един от тези химикали сам по себе си не е в достатъчно големи концентрации, че да причини въпросните нежелани реакции. Авиокомпанията така и не признава, че униформите ѝ са отровни, но 2 години след първите сигнали за проблеми все пак ги подменя. Служителите ѝ не успяват да я осъдят, тъй като съдът решава, че няма достатъчно доказателства за връзка между униформите и проблемите. Няколко години по-късно обаче екип от Харвард доказва, че оплакванията от алергии, раздразнено гърло, кашлица, задух, сърбежи, обриви, сълзящи очи, загуба на глас и замъглено зрение са се удвоили след въвеждането на новите униформи и връзка определено има. Докато приключи сагата, един от стюардите умира, а Мери е диагностицирана с три автоимунни заболявания.

Тази история се повтаря и с други авиокомпании при същата стъпка - смяна на старите вълнени униформи с нови, ярко оцветени полиестерни тъкани, третирани против намачкване, петна и запалване. Но тя не засяга само тези, които носят дрехите - тя засяга и хилядите работници, които ги произвеждат в най-бедните страни от Третия свят. Техните страдания са добре документирани - затруднения с дишането, обриви, дори смъртни случаи.

Защо точно стюарди? Защото

те са като канарчетата в мините

и могат да служат за предупреждение заради това, че за разлика от нас носят един и същи тип дрехи продължително време, казва д-р Ирина Мордукович от харвардския екип. Такива дрехи може да има и всеки от нас, но не забелязваме проблеми, защото не ги носим всеки ден.

Друга рискова група са децата - било то заради това, че много родители са принудени да търсят евтиното, било заради полиестерните екипи за спорт, било заради съмнителното качество на училищните униформи, в които децата също прекарват по цял ден. При появата на раздразнение по кожата, обикновено започва една безкрайна подмяна на сапуни, кремове и пр., но проблемът може да се дължи на купешките дрехи. Специалисти дори настояват те да имат етикети с всички химикали, с които са обработвани - не всички те са вредни, но все пак всеки родител има право да знае какво се слага в дрехите на децата.

Ако ви се е случвало да се приберете с нова дреха или да отворите пакет с нещо, купено от далечна страна, то сигурно сте усещали понякога острата миризма на химикали. Някои от най-употребяваните вещества в тази индустрия могат да причинят алергична реакция. Тази част от производството на дрехи обаче е сложна, непрозрачна и недостатъчно изследвана. Дори когато едно по едно тези вещества не са толкова вредни, науката не знае какво става, когато толкова много химическа обработка се съчетае в една дреха.

Дисперсните багрила например са

известен дразнител на кожата

Но повечето от тях нито се поставят на етикета, нито дори се каталогизират в научната и техническата литература, камо ли да се тестват за безопасност. "Всеки ден откриваме хиляди вещества в една проба, които не можем да причислим към известните химикали", казва д-р Кирстен Овердал от университета Дюк. Това съвсем не значи, че всички те са вредни, но ако не можем да идентифицираме едно вещество, то значи нищо не знаем за него и не можем да кажем дали е вредно или безопасно, допълва тя.

В дрехите ни се срещат и някои добре известни вредни вещества - при тестове в Калифорния например са открити високи нива на BPA (свързвани с хормонални смущения) в чорапи от полиестер и спандекс, както и в спортни сутиени на купища големи марки като "Найк", "Ню Баланс" и др. Калифорния ползва специфично законодателство в областта на вредните за човека вещества - много по-строго отколкото в останалата част на света, но в случая превишението на BPA в тези артикули е над 19 пъти повече от допустимото.

Канадската обществена телевизия пък наскоро изследвала 38 детски дрехи от марки за "бърза" мода и открива в една пета от тях високи нива на токсични химикали като олово, фталати и PFAS. Някои от тези дрехи са пазарувани от "АлиЕкспрес", любим сайт и на много българи. Тази година вече има и дело срещу компанията Thinx, което беше приключено с извънсъдебно споразумение. То беше предизвикано от изследване, което установи високи нива на флуорин, което е признак за наличие на PFAS - токсичен вид продукти, известни като "вечни химикали", които се използват за импрегниране на тъканите за непромокаемост.

Същите вещества са открити и в училищни униформи в Канада, рекламирани като устойчиви на замърсяване. А вредите от PFAS не са никак малки - различни изследвания са обвързвали тези химикали с репродуктивни смущения, наднормено тегло, слаба имунна система. Необходими са допълнителни проучвания как тези вещества се абсорбират през кожата и в кръвта, но група пожарникари в САЩ вдигнаха бунт срещу костюмите, пълни с PFAS.

Известно е от борбата с пластмасата, че вещества като BPA, PFAS и фталати имат свойството да имитират хормони и да се набъркват в ендокринната ни система, като с това предизвикват каскада от здравни проблеми, включително големи колебания в теглото, хронична умора, стерилитет. Веднъж прекратена употребата им, тези вещества могат да се изхвърлят от организма, но други като тежките метали се натрупват с години, а някои и вечно като PFAS. Все още обаче не знаем как присъствието им в дрехите ни влияе - тяхното въздействие е изследвано главно в храните. За разлика от САЩ, в ЕС има регулация на това какво може да се използва в дрехите, като над 30 вещества са забранени. Това обаче е едва от 2020 г., а контролът на границата и тестването не са изчерпателни.

Какво може да се направи

Специалистите съветват да се избягват фалшивите марки и магазините за ултрабърза мода. Да се следи за етикетите, които гарантират, че използваните вещества са под контрол, като bluesign, Oeko-Tex и GOTS. Естествените тъкани са за предпочитане и колкото по-малко допълнителни качества като устойчивост на замърсяване, непромокаемост, защита от миризми, лесна поддръжка и немачкаемост, толкова по-добре. Не носете неизпрани новите си дрехи - задължително ги изперете, преди да ги облечете. И се доверете на носа си - ако мирише, не го вземайте.

Какъв е регламентът в ЕС?

Съгласно новото ограничение на ЕС, което влезе в сила от октомври 2020 г., трябва да се ограничи употребата на 33 вещества, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията (CMR). Ограничението се прилага както по отношение на дрехи, произведени в ЕС, така и по отношение на вносни стоки, за текстилни продукти като спално бельо и тапицерии, а също за обувки. Всяко от ограничените вещества има свои свойства и те се използват в различни процеси в текстилната и обувната промишленост. Поради това са посочени пределни тегловни концентрации за отделните вещества или групи вещества.

В ограничението попадат вещества от следните групи:

• съединения на кадмий, хром, арсен и олово;
• бензен и многопръстенни ароматни въглеводороди;
• хлорирани ароматни въглеводороди;
• формалдехид;
• фталати;
• полярни апротонни разтворители;
• азотни бои и акриламини; и
• хинолин.

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ОПАСНИТЕ ВЕЩЕСТВА

PFAS

Състоящата се от повече от 4700 химикала група на перфлуорираните и полифлуорираните алкилни вещества (PFAS) включва широко използвани изкуствени химикали, които се натрупват с времето в човешкия организъм и в околната среда. Тези вещества са известни като „вечни химикали“, защото са изключително устойчиви в околната среда и в човешкия организъм. Те могат да причинят здравни проблеми като увреждания на черния дроб, заболявания на щитовидната жлеза, затлъстяване, репродуктивни проблеми и рак, пише на сайта на Европейската агенция по околна среда. В шивашката промишленост ги обичат, защото правят дрехите непромокаеми, устойчиви на цапане и др. Най-често ще ги намерите в дъждобраните и непромокаемите якета, спортните и туристически облекла, клинове и сутиени за йога.

BPA

Бисфенол A е класифициран в ЕС като вещество, което има токсични ефекти върху човешката репродуктивна способност. До 1 март 2018 г. всички производители, вносители или доставчици на BPA трябва да класифицират и етикетират продуктите, съдържащи BPA, като токсични за репродукцията. Това позволява на фирмите да бъдат по-добре информирани за възможните опасни ефекти и за това как работниците могат да бъдат защитени. Откриваме тази информация отново на сайта на Европейската агенция по околна среда. В дрехите най-вече ще се сблъскате с него в полиестерните тъкани.