Поредното, 12-о поред, заседание на смесената българо-македонска комисия, която търси компромис по спорните въпроси на общата ни история, е било напълно безрезултатно. Обезсърчителната оценка дойде лично от проф. Ангел Димитров – българския съпредседател на комисията. „Да ги наречем напълно безплодни няма да е съвсем точно, но е близо до истината”, коментира Димитров срещите между българските историци и колегите им от Скопие.
Няма и крачка напред
Препъникамъните не са един и два, но сред най-съществените е въпросът за ранното средновековие. „В пълно противоречие с бодрите твърдения на политици от Република Северна Македония, че вече сме завършили средновековието и вървим напред, всъщност ние сме още някъде там в Х век и няма никаква крачка напред, защото с нашите колеги не можем да стигнем до разбирателство за подготовка на един общ текст – предложение за учебниците на Северна Македония, в които се третира това историческо време и конкретно за края на Първото българско царство, когато владетел е цар Самуил”, обясни Димитров трудностите.
Неуважение към науката
По думите му българските историци се сблъскват с нежеланието на колегите им да се съобразят с "основни за научните изследвания принципи, а именно уважение към историческите извори и съобразяване с доминиращите научни изследвания по тази тематика в световната историческа наука”. “Нашите колеги си дават сметка, че тяхната позиция е практически трудно защитима, но упорито настояват да бъдат равнопоставени постиженията на световната медиевистика и на българската с някои съчинения по тази тема на местните историци и може би няколко души от бивша Югославия. Не може да бъдат равнопоставени подобни тези, защото създават погрешна представа за едно историческо време”, категорично заяви българският съпредседател на комисията.
Двоен стандарт
Като неприятна изненада той изтъкна желанието на историците от Скопие оценките за цар Самуил в учебниците да бъдат различни от онези, които се правят на съвместните чествания на българския владетел. Димитров определи това разминаване като “двоен стандарт” и отбеляза: “Образованието е това, което формира обществените нагласи. Подобно разминаване показва едно нежелание да се направи необходимата крачка напред.” Той подчерта като сериозен проблем и „упоритото бягство” от определението „обща история”, което е залегнало в договора за добросъседство.
Димитров попари надеждите на Скопие, че след парламентарните избори в България отношението на страната ни към спора ще се измени: „Всички в Република Северна Македония се поддават на внушението, че може да има промяна в позицията на България, но то е в политически план. В нашата работа като професионални историци това просто е невъзможно.”
Разговор за миналото
Въпреки песимистичните си оценки, Димитров изтъкна, че водещите се преговори имат и един важен положителен резултат: „В Република Северна Македония публично, макар и невинаги коректно, се говори за спорните моменти в миналото. То става обществена тема. Невинаги е важно това, което върви на публично ниво.”
Следващото заседание на комисията е насрочено за края на април.
