„Жената, която обичаше насекоми“, Селя Ахава
превод Росица Цветанова, издателство „Колибри“
Финландската писателка Селя Ахава е има ярък и характерен глас в съвременната литература. Тя е позната на българския читател, включително и с това, че първият ѝ роман, преведен на български, „Неща, които падат от небето“, беше едно от заглавията, представени на Европейската нощ на литературата през 2017. Гостувала е в София с „Преди да изчезне мъжът ми“, а съвсем неотдавна издателство „Колибри“ издаде и трети неин роман – „Жената, която обичаше насекомите“.
Героинята Мария не умее и не желае да се впише в обществото. Средата на 17 век е, детството й минава в Кьолн, ранната младост – в Нюрнберг. И като момиче, и като млада жена тя е отхвърлена дори от най-близките си заради неприемливите си навици. Мария се интересува главно и единствено от насекомите. Тя ги наблюдава, колекционира, отглежда, рисува и описва. В тях тя вижда Божието чудо; ключ към загадките на живота, търси реда и йерархията на ценностите в един свят, който е несправедлив и студен, особено за жените. Това е времето, когато всяка жена може да бъде осъдена и изгорена като вещица, особено ако трупа знания, прилага ги и се гордее с постиженията си. Дори баба ѝ, която е единствената акушерка в околността, трябва да крие билките и лекарствата, ако не иска да събуди подозрения. В тази атмосфера на страх и притеснение Мария си позволява да приеме подигравките и срама, защото иска да надникне отвъд видимото.
Тя е лоша дъщеря, безразлична съпруга и студена майка. Цялата ѝ мисъл, грижа и любов е насочена към изучаването на насекомите. Това я отвежда първо до една секта, после да Амстердам, презокеански пътувания, изучаване на Япония…
Мисълта ѝ прониква във физиологията и екологията на насекомите. Вижда връзката между всяко същество и неговата среда. Запечатва с рисунките си различните фази от съществуването на пеперудите и така преодолява времето, слага го на мястото му – яйце, ларва, какавида и пеперуда са положени едновременно върху листа. Рисуването е процес на опознаване и изучаване, но също и на беззвучен разговор с Бог.
С годините самата Мария преминава през различни стадии на собственото си развитие. Тя неведнъж изразява пренебрежението си към пеперудите. Този стадий от метаморфозата е най-краткият, в своя пеперуден вид насекомото само се чифтосва, снася яйца и умира – някои нямат уста, някои дори не могат да летят. В своята безначална и безкрайна самота Мария също преживява пет дни като пеперуда и преосмисля някои от възгледите си, макар и доста късно.
И под „късно“ се разбира след век или два. Родена през 17 век, Мария умира на преклонна възраст, някъде в началото на 21 век. Какво точно се случва, как и защо – не е от значение за сюжета. Това е едно от проявленията на изключителното въображение на Селя Ахава, и сред всички чудеса от факти, философия и фантазия в книгата дълголетието на Мария просто се вписва в общата картина, без да дразни, като нещо напълно естествено.
И отново – прекрасен стил. Във всяка от книгите си Селя Ахава показва различно свое лице – нови теми, нов подход към героите, различен, но все така проницателен и красив език. „По време на вечерята ни навън заваля дъжд. Стаята помръкна, барабаненето на капките се разнесе през стените на къщата. Хранехме се тихо сред топлината, напластила се около масата. После пороят се засили и имах чувството, че водата е изрязала дома на Кусумото от пейзажа. Ромолящата завеса затвори къщата в себе си, водата звънтеше по металния парапет на верандата с ясни звуци и се стичаше клокочещо в улука на ръба на покрива…“.
