„Уроци по химия“, Бони Гармъс
превод Мая Ненчева, издателство „Изток-Запад“
Когато и да бъде написана и издадена една хубава книга, все е навреме.
И все пак, би било страхотно, ако този роман беше издаден не през 2022, а през 1960 година. Тогава би предизвикал истински фурор (а авторката щеше да стане героиня, звезда, икона, а нищо чудно и да бъде линчувана). В наши дни също има дискриминация; а борбата срещу дискриминацията е довела до нови нейни форми и нови крайности. На този етап „Уроци по химия“ е историческо четиво, което ни подсеща за какво са се преборили предците ни, и че трябва да ценим правата и възможностите, които приемаме за даденост. Разбира се, обществото е несъвършено и несправедливостите са на всяка крачка и днес, а госпожица Елизабет Зот е прекрасен пример и вдъхновение.
В средата на ХХ век в САЩ е било общоприето мнението, че мястото на жената е в кухнята, и за дамите са били затворени твърде много врати. Свободомислието, кариерата в науката, спорта, бизнеса и ред други области са били недопустими и своеволията са се наказвали твърде тежко. При това ако на някои места, особено на позиции, свързани с власт, са се вихрели истински злодеи; то политиката на тези зли личности се е провеждала от добри, но прекалено пасивни хора. Това е нескрита, тържествуваща тирания, и въпреки това всички се държат, все едно не забелязват, че има нещо нередно.
Как Елизабет Зот се бори с несправедливостта? Като прави това, което умее, по най-добрия начин. След като няма възможност за научна кариера като химик, тя започва да води по телевизията готварско предаване, в което обаче преподава най-важните уроци за химията – и за живота. „Говоря за атоми и за молекули, Рот – обясни тя. – За истинските правила, които управляват физическия свят. Когато жените разбират тези основни концепции, те започват да виждат лъжливите ограничения, които им се налагат… от изкуствено създадените културни и религиозни политики, които поставят мъжете в изключително противоестествената роля на единствени управници. Най-основните познания по химия са достатъчни, за да разкрият опасността от подобен изкривен подход.“
Или казано по друг начин: „Вълнуващи новини! Днес ще учим три различни вида химични връзки: йонни, ковалентни и водородни. Защо ни е да учим за връзки? – ще попитате вие. Защото така ще разберем по-добре основите на живота. Пък и кексът ни ще бухне.“
Елизабет е толкова вманиачена в химията и така праволинейна в подхода си; толкова твърда в навиците си, че е много вероятно да страда от някаква форма на синдрома на Аспергер. При все това е привлекателна, макар и по леко напрягащ начин. В ледената си сериозност и стоманена правота тя създава безброй комични ситуации (например в кутията за сандвичи на четиригодишната си дъщеричка тя оставя бележки от рода на „Не си въобразяваш, повечето хора наистина са ужасни.“) Изобщо образите в този роман са изключително колоритни и цялостни, в това число и кучето на име Шест и трийсет.
Темата е за химията и за правата на жените; но в историята има съвършена любов, съвпадения, изчезнали и отново открити роднини, вяра и съмнения, гребане призори, приятелство, вдъхновяващи случки, загубени битки, спечелени войни, фея - жълъд, вкусна храна и победа на доброто над злото. Всичко това прави романа увлекателно, вълнуващо и безкрайно забавно четиво.
