„На лов за дребна щука“, Юхани Карила
превод Росица Цветанова, издателство „ICU“
Точно такова нещо не сме чели досега!
Първо – мястото на действието: глупавата Източна Лапландия. Блато и комари. Не вълнува никого. Освен нас. Тук няма нищо, има само място. Проявиш ли потресаващата глупост да отидеш там, всякакви застраховки отпадат и се движиш на своя отговорност. Гори, реки и мочурища долу. Горе облаците се влачат по небето като мутирали ангели.
Второ – чудовищата. Тролове, речни духове. Щуки с размерите на дънери, които свободно се гмуркат от един свят в друг. Тигрокраки и обикновени комари; мухи месарки и конски мухи. („Конските мухи бяха швейцарски ножчета, конструирани от самия Сатана, понеже в устата си имаха и лъжичка, с която да гребат кръвта.“) Плюс бродници, кукураслеци, горски нимфи и духове пазители. Безчет безименни създания, които живеят открай време заедно с хората. Някои от тях може да склонят да се спазарят за едно или друго, но повечето виждат в човеците лека закуска и нищо повече.
Трето – хората. Мнозина от тях – тесногръди, заядливи и дребнави, каквито има навсякъде по света. Но всички – научени да оцеляват в извънредно тежки природни условия, трудолюбиви. Готови да си помагат, защото студът и мракът усилват социалното сцепление. Практични. И в същото време свикнали със свръхестествените същества до такава степен, че всеки има своя версия как да се разбере с тях, с какво да ги почерпи при среща, как да понесе тромавото им чувство за хумор и зверския им апетит за прясно човешко.
Четвърто – свежестта и смешните ситуации. Описанията, от които самата природа надниква между страниците. Езикът, с който Росица Цветанова е предала диалекта на местните лапландци и комичния ефект от опитите им да разговарят с хората от града. Всъщност в цели пасажи с напрегнато действие и в динамичните диалози преводачката е съставила специално за тази книга нов синтаксис и цял нов речник – и това звучи и естествено, и сладко.
И на всичкото отгоре – криминално-любовен-магически сюжет, който задъхано се стреми да се побере в три дни и нито минута повече. Дори пиенето на пикня от великан няма да отложи сбъдването на проклятието. Елина трябва да улови и да убие една точно определена дребна щука, защото иначе ще умре.
А Елина всъщност има доста добър късмет. Например с името си. Най-добрият й приятел, Бухала, по документи се казва Юханизайо Хили Пили Юликрийпи!
„Лов на дребна щука“ е превъзходна книга, с единствения недостатък, че се чете много много бързо. И определено отива на купчината за препрочитане в най-скоро време.
