В началото на миналото столетие София разполага с 1 155 000 кв. м регулирани булеварди и улици и 175 000 кв. м площади. По-голяма част са покрити със сиенитов паваж, други с макадан. През 1907-1908 г. започва и павирането с жълти керамични блокчета.
Сред всички обаче се откроява булевард - "Фердинанд І", който в края на XIX и началото на XX век се е водил най-дългият в София, преди обособяването на бул. "Ленин" (днес "Цариградско шосе"). "Фердинанд I" е регламентиран от Столичната община през 1892 г. Започва от Сточна гара, минава покрай паметника на Васил Левски. Пресича булевард "Цар Освободител", улица "Граф Игнатиев" и булевард "Фритьоф Нансен". След това завива вдясно по посока на Централната ЖП гара. Тази отсечка от 1924 г. носи името булевард "Христо Ботев". Останалата част също претърпява корекции. През 1946 г. тя е разделена на два отделни булеварда. До паметника на Апостола е наречена булевард "Маршал Толбухин", а следващото продължение до площад "Сточна гара" се казва "Волгоград". След 1990 г.
те са свързани в едно и булевардът носи името "Васил Левски".
Булевардът е разположен в идеалния център на София и още от началото на ХХ века привлича вниманието на много известни личности, които се настаняват да живеят тук.
На булевард "Христо Ботев", като част от булевард "Фердинанд І" №1Б е обитавал свой дом генерал Никола Генев (1856-1934). Изявява се още през Априлското въстание. Като опълченец в Руско-турската война (1877-1878) участва в боевете на връх Шипка. Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879). Командир на Трънския отряд по време на Сръбско-българската война (1885). В Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913) е началник на Македоно-одринското опълчение. След това генерал-лейтенант Генев преминава в запаса.
Съвсем наблизо на №10 в годините 1912-1927 е живял Димитър Подвързачов (1881-1937) - поет, сатирик, журналист и преводач. Той е духовен баща на българските поети-символисти. Един от майсторите на българския стих. Автор на фейлетони, афоризми и басни. Драматург в Народния театър. Активен сътрудник на почти всички български хумористични издания. Превежда с голямо професионално умение художествена литература от руски, английски и други езици. Домът му е средище на родната литературна мисъл. Тук се събират Димчо Дебелянов, Йордан Йовков, Николай Лилиев и др.
На №29 се е намирала къщата на изтъкнатия драматичен актьор, режисьор и педагог Сава Петров Огнянов (1876-1933). Той е сред най-бележитите творци на българския театър. Завършва театрална школа в Берлин. През творческата си дейност е в състава на Народния театър. Гастролира в чужбина. Създава актьорски школи. Един от най-добрите изпълнители на Шекспирови роли.
Малко по-надолу на №39 построява семеен дом популярният полицай Никола Гешев (1896-1944). В периода 1941-1944 г. той е началник на сектор Обществена безопасност в Дирекцията на полицията. В това си качество става популярен с упоритата борба срещу изявите на нелегалната Българска комунистическа партия. След политическите промени на 9 септември 1944 г. изчезва и има различни версии за неговата смърт. През 1974 г. сградата е
завещана от наследниците му на Българската федерация по шахмат,
но днес тя е в незавидно състояние.
Жилище на №53 е притежавал полковник Петър Дървингов (1875-1953). Той е военен деец, историк, македонски революционер, писател и общественик. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като военен организатор. По време на войните за национално обединение (1912-1918) е един от ръководителите на Македоно-одринското опълчение. След това се занимава с научна и обществена дейност. Публикува популярни трудове по военна история. Член-кореспондент на Българската академия на науките.
А сега да се прехвърлим в другата част на булевард "Фердинанд І". На №58 на днешния булевард „Васил Левски” е имала свое жилище поетесата Дора Габе (1886-1983). В творчеството ѝ са отразени интимни и обществени настроения, философски проблеми, хармонията на рационалното и емоционалното в личността. Пише книги за деца, които са част от класиката на детското литературно наследство. Със съпруга си Боян Пенев многократно е била в чужбина, където се занимава с преводи на полски, чешки, руски и френски език.
Отсреща на №55 е живял генерал Калин Найденов (1865-1925). Той е бележит военен деец. Завършва Военното училище в София и Артилерийската военна академия в Торино, Италия. Участва в Сръбско-българската война (1885). Родоначалник на българската артилерия. В Германия, Франция и Англия се запознава с производството на артилерийско оборудване. По негова конструкция се изработват 15-см гаубици. Министър на войната (1915-1918) и генерал за особени поръчки. Професор във военното училище. През 1923 г. е осъден от Третия държавен съд на 15 години затвор като един от виновниците за втората национална катастрофа. На следващата година е амнистиран, но загива трагично при атентата в църквата "Света Неделя" през април 1925 г.
На №81 пък
се намира забележителният мавзолей-гробница
"Княз Александър І Батенберг". Александър Йозеф фон Батенберг (1857-1893) е първият княз на България (17 април 1879 - 26 август 1886). Той е в близки родствени връзки с руския императорски двор и с британската кралска фамилия. Още с възкачването си на българския престол изразява несъгласие с Търновската конституция, стреми се да установи личен монархически режим. Застава начело на Съединението на Източна Румелия и Княжество България през 1885 г. Главнокомандващ родната армия по време на Сръбско-българската война 1885. През август 1886 г. е детрониран от офицери русофили. Принуден е да абдикира и се отказва от българската княжеска титла. Постъпва на служба в австро-унгарската армия в Грац, където умира.
Неговото последно желание е да бъде погребан в България. Тленните му останки са пренесени тук и първоначално се съхраняват в църквата "Свети Георги" (Ротондата). Започва изграждането на Мавзолей-гробница по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер. Сградата е завършена през 1897 г. Има площ 80 кв. м и височина 11 м. Тя е еднокуполна с четири аркирани ниши. Интериорът е със стенописи от известния художник Харалампи Тачев. Зад мраморния саркофаг е поставен релеф от карарски мрамор с образа на княза. Фасадата е богато декорирана с каменна пластика. На върха на купола е поставена пластично изработена корона от мед. Мавзолеят е открит на 3 януари 1898 г. и в него са пренесени мощите на княза.
В сградата на №91 пък е обитавал популярният литературен историк Емил Георгиев (1910-1982). Професор в Софийския университет, академик и директор на Центъра по българистика при БАН. Той разработва проблеми на сравнителното славянско литературознание и историята на старата и възрожденската българска литература.
