Медия без
политическа реклама

Кулинария

Култура на динята

Китайците я пържат с лук, а индийците я поръсват с черна сол

20 Авг. 2021
Pixabay

В средата на август добре узрялата диня примамва със своята свежест и сладост, но и с още нещо. Изглежда заради характерния й червен цвят с нежнорозов оттенък тя излъчва една особена чувственост, която в миналото често е привличала художниците на натюрморти, а днес вдъхновяха създателите на пошловато вулгарни реклами на мастика.

Всяка национална култура си има свое специфично отношение към динята. При японците то е едновременно романтично и прагматично. Преди няколко години семейство Кимура, фермери от Страната на изгряващото слънце, след тригодишни експерименти беше успяло да завъди дини с форма на сърце. Продавали ги по 160 долара едната, защото цялата им реколта била от 20 дини. В Япония от години се отглеждат и четвъртити дини. Това не са хибриди или някакви мутанти, а обикновени дини, отгледани в плексигласови калъпи. Вкусът им е същият, но са по-удобни за транспортиране.

В Нигерия мотоциклетисти си правели каски от динени кори, тъй като истинските били твърде скъпи. Не е известно дали при транспортна злополука динената кора е успяла да спаси някоя от главите, родили тази идея. В други страни отношението е по-скоро естетическо. Има мода да се изрязват разни фигурки от дини. В ресторантите ги поднасят оформени като розетки, цветя, фигури на хора и животни или нещо друго.

Известен е и един случай, в който дините са заместили цветята като израз на спонтанен народен възторг и възхищение. През 1914 г. по време на автомобилния пробег Петербург – Тифлис жителите на кавказките селища, през които преминавало ралито, радостно приветствали състезателите, като хвърляли в техните летящи автомобили дини и пъпеши. Тази необичайна форма на възхищение пред чудото на техниката се е оказала кошмар за много от състезателите, защото летящите любеници се превръщали в снаряди. За хора с известни познания по физика не е трудно да го обяснят – силата на диня с тегло 4 кг, летяща срещу автомобил, който се движи със скорост 120 км в час, е равна на силата на куршум с тегло 10 г. Слава богу, по онова време колите не развивали такива скорости и вероятно състезателите са се отървали от радостта на кавказците само с лека уплаха.

У нас отношението към динята е сложно, противоречиво и объркано. Тя е едновременно сексуален символ и специален знак на българския тарикатлък. Рекламните послания, в които овалът на динята и цветът на нейната сърцевина се явяват щедро заредени с еротични внушения, както и обичаят да се инжектира мастика в диня, вероятно биха представлявали интересен материал за психоанализа на дълбинните структури на българската душевност. В същото време пързалянето върху динени кори е национален спорт, практикуван във всички обществени сфери, както и носенето на две (или повече) дини под една мишница е традиционно национално увлечение.

Историческата родина на динята (Cucumis citrullus vulgaris) е в земите на Централна и Южна Африка, където все още се срещат диворастящи форми. Култивирането е започнало в дълбока древност и е добре засвидетелствано в различни египетски паметници и библейските текстове. Семена от диня са открити в гробницата на Тутанкамон. Известно е, че египтяните използвали плода за храна, а от семките правели масло. Около I в. динята изглежда е била позната в Гърция и Рим, но същинското й проникване в европейската кухня е станало едва през Средновековието. По време на кръстоносните походи западните рицари вкусили свежия плод и трайно се привързали към него.

Най-рано тази нова земеделска култура била разпространена в Испания, Италия и Южна Франция. Интересът към нея особено се засилил около XVI-XVII век, когато в различни ботанически и медицински трактати се появили описания на различни видове дини. Арабският принос при въвеждането й в европейското кулинарно пространство е ясно отразен в лингвистични данни. В някои стари ръкописи динята се споменава като Battheca arabica или арабски пъпеш. От тук е произлязло и френското й име pasteque. В Англия проникнала доста по-късно, около XVIII век, и останала в сянката на пъпеша. Нарекли я water melon (воден пъпеш).

В славянския свят динята също е дошла от Ориента. Руската дума арбуз е свързана с турската карпуз и отвежда към персийския език. В Египет я наричат кавун, което по неизвестен начин е стигнало до Хасково като каун. Не е ясно кога точно е била пренесена по българските земи. Вероятно това е станало към края на Средновековието. В епохата на Възраждането тя често се споменава в изворите като част от доволното лятно всекидневие на българските селяни. Любовното отношение към нея  личи и от корена на старинното и наименование - любеница. Което може би обяснява и лекотата при превръщането й в сексуален символ от криейтив екипите на рекламни агенции.  

У нас динята е приета предимно като десерт без никакви специални обработки или най-много поднесена със сирене, но в други страни проявяват повече въображение. В Китай я пържат с лук, чесън, зехтин и захар, а в Индия понякога я сервират поръсена с черна сол, а някъде я варят и на супа. Иначе казано, динята е плод, надарен от природата не само с приятен вкус, но и с разнопосочни естетически и етични внушения.

 

Сладолед от диня и пъпеш
Продукти: 500 г диня, 500 г пъпеш, 1 лимон, 50 г пудра захар, 50 мл ликьор (за предпочитане е пъпешов), 75 г мед.
От динята и пъпеша се отрязват по няколко тънки резенчета за украса. Изчистената от корите и семките диня се пасира заедно с лимоновия сок и пудрата захар. Пъпешът се пасира заедно с ликьора и меда. Пъпешовата и динената смес се изсипват в отделни съдове и се поставят във фризера за няколко часа, като от време на време се разбъркват. Сервира се на отделни топки, украсени с тънки резенчета от динята и пъпеша. Към украсата може да се добавят и листенца от пресен джоджен.

 

Диня с лимон и мента
Продукти: 1 добре охладена диня, 1 ч.л. настъргана кора от лайм, 2 с.л. лимонов сок, 2 с.л. кафява захар, 2 с.л. ром, щипка сол, 2 с.л. листа от мента.
В голяма купа се смесват лимоновият сок, захарта, ромът и солта. От сърцевината на динята със специална лъжичка се изрязват топки (или се нарязва на парченца). Смесва се с останалите продукти и се разбърква внимателно. Сервира се поръсена с листа от мента и настъргана лимонова кора.

 

Сладолед от диня
Продукти: 400 г зряла диня, почистена от кората и семките, 4 жълтъка, 40 г пудра захар, 85 г желе от къпини, 3 с.л. червено вино, 400 г сметана.
От динята се отрязват няколко тънки резенчета, увиват се във фолио и се прибират в хладилника. Останалата част се пасира на пюре. Жълтъците се разбиват със захарта на водна баня. Пасираната диня се смесва с желето и виното. Сметаната се разбива, прибавя се внимателно диненото пюре и се смесва с разбитите жълтъци. Получената смес се поставя за няколко часа във фризер и от време на време се разбърква. Сладоледът се поднася украсен с тънки резенчета диня.

 

Салата от диня
Продукти: 1 кг диня, 1 глава лук, 2 лимона, 150 г бяло сирене, половин връзка магданоз, половин връзка прясна мента, 2 с.л. зехтин, 10 черни маслини без костилки, чере пипер.
Лукът се нарязва на лунички и се залива с половината от сока на лимоните. Динята се изчиства от семките и заедно със сиренето се нарязва на кубчета. Разбърква се заедно с лука, останалия лимонов сок и зехтина. Поръсва се със ситно нарязаните магданоз и мента, добавят се маслините и се подправя с черен пипер.

Страницата подготви: Ясен Бориславов

Ключови думи:

кулинария