Не е ясно как и дали изобщо правителството ще се справи с ваксинациите срещу COVID-19, но за профилактика срещу банални настинки и грип има ефикасни средства и едно от тях са лимоните. Заради високото им съдържание на витамин С през зимата често ги препоръчват за укрепване на имунната система. Допълнителна увереност в лечебните му свойства дава и латинското име на лимона – Citrus medica. Това впрочем е наименованието само на една от неговите разновидности – цитрона, а medica в случая не значи медицински, а мидийски, т.е. пренесен от древната провинция Мидия, но това са подробности, които интересуват само историците.
В модерната история на Европа лимоните са изиграли твърде важна, макар и незабележима на пръв поглед, роля. Без тях английският морски флот вероятно никога намаше да превърне Великобритания в световна империя, над която слънцето никога не залязва. Лимоните избавили английските моряци от скорбута, който през Средновековието е бил истинско бедствие за мореплавателите. Заради специалното отношение към този плод в британската флота думи като limejuicer и limey станали нарицателни за английски кораб или моряк. След като били открити лечебните му свойства, сред моряците било обичай да носят при далечни плавания семки и да ги засаждат на тропическите острови, където спирали за вода и други провизии. Така лимонът бил завъден на остров Мадейра, на Антилите и на много други места. През 1493 г. Христофор Колумб занесъл лимонови семки на остров Хаити. На практика през XVI-XVII век европейските мореплаватели го разпространили по света заедно с портокалите и други цитруси. Дотогава този процес се развивал твърде бавно.
Историческата родина на лимона са Индия и Китай, откъдето още в древността бил пренесен в Западна Азия и Северна Африка. Старите гърци и римляни познавали само една от неговите разновидности – цитрона. Теофраст (III в. пр. Хр) го е описал в своята „История на растенията” и го е нарекъл melon medicon – мидийска ябълка, което подсказва, че е пренесен от Персия. Плиний Стари в “Естествена история” го представя с няколко имена - malus medica, malus assirica и citrus. Той го описва като медицинско растение, което може да бъде и отровно, а също като съставка в парфюмите и средство за борба с молците.
До края на I в. античните автори пишат за лимона по-скоро като за екзотичен и понякога коварен плод. Едва през следващите векове жадните за лукс и разнообразие римски аристократи постепенно го приели и като хранителен продукт. Във фрески от Помпей има изображение на лимони, което би трябвало да означава, че около 79 г. интересът към него е бил значителен. Има сведения, че дотогава той по-често е бил употребяван като магическо средство. Разни врачки и магьосници правели от него мехлеми, както пише Вергилий в “Георгики”. Според него той бил спасително средство, ако някоя зла мащеха е сипала отрова в питието. Известна е също една легенда от онова време за осъдени на смърт престъпници, които оживяли след охапване от пепелянка само защото били яли лимон малко преди да ги хвърлят в яма със змии.
Според друг популярен разказ някакви завистливи мъже от Сиракуза решили да отровят популярния римски бонвиван и кулинар Марк Гавий Апиций (I век) с лимон. Те възложили на една врачка да му направи магия с лимонов сладкиш и специални заклинания. Очакванията били, че след като Апиций хапне от лакомството, ще се превърне в бухал. Но както често става в такива случаи, друг изял ястието – един от готвачите на Апиций. После заговорниците му разкрили своя план и нещастникът дълго чакал да му поникне перушина. Тъй като това не станало, изглежда и отношението към лимоните постепенно се променило, станало по-благосклонно. Явно около III в. те вече са били добре приети в кухнята, ако се съди по разказа на Атеней, който им отделя щедро внимание в „Трапезата на софистите”. Предполага се, че са споменати и в Библията, без обаче това да е категорично доказано. Приема се, че думата hadar, употребена в Моисеевите книги, се отнася за лимона, поради което той трайно присъства в някои еврейски религиозни празници.
Трайното навлизане на лимоните в европейския бит е станало около XII век. Маврите ги отглеждали в Южна Италия и Испания, откъдето по-късно били разпространени и в други части на Стария континент. Процесът бил ускорен и от кръстоносните походи.
В първите европейски готварски книги ги препоръчват като заместител на някои твърде пикантни подправки. Но те все пак си оставали луксозен и скъп плод. Твърди се, че Чезаре Борджия изпращал лимони и портокали като подарък на своята любовница в Париж, за да демонстрира богатство и да дразни Луи XII. По-късно били оценени и някои козметични свойства на лимоните. В двора на Луи XIV дамите ги използвали, за да подчертават цвета на устните си.
Въпреки растящата му популярност имало и райони, където недоверието към лимона се запазило. Някои каталунски свещеници забранявали на своите пасоми да го употребяват, защото вярвали, че е дяволско творение. Това личало по неправилната му форма. Дяволът искал да направи портокал, но се получил лимон. Но е сигурно, че срещу грип и настинка все пак помага.
Лимонова крем супа
Продукти: 2 лимона, 1,5 л пилешки бульон, 1 ч.ч. сметана, 3 жълтъка, черен пипер, сол, магданоз.
Сокът от лимоните се изстисква в купа. Към леко охладения бульн бавно и с постоянно бъркане се добавя сметаната. Жълтъците се разбиват с 3 с.л. лимонов сок. В тази смес се сипва малко от топлия бульон и се разбърква. След това лимоново-яйчената смес се излива в супата при постоянно бъркане. Супата се подправя с черен пипер, сол, още малко лимонов сок и пресен магданоз.
Пиле на скара с лимонов сок
Продукти: 1 пиле, 60 г масло, сок от два лимона, две глави чесън, черен пипер, кимион, сол.
Изчистеното и измито пиле се разрязва по дължина и се обезкостява с остър нож. Парчетата месо леко се начукват, посоляват се и се наръсват с кимион и черен пипер. Обеленият чесън се счуква с малко сол и се смесва с лимоновия сок. Месото се намазва с половината от сместа и се оставя да се маринова около един час. Пече се на силна скара. Преди поднасянето се полива с горещо краве масло и останалата част от чесъна и лимоновия сок.
Телешко със спанак и лимонов сок
Продукти: 400 г телешко месо, 1 кг спанак, 2 глави лук, 60 г краве масло, сок от два лимона, 4 домата, сух джоджен, щипка канела, черен пипер, сол.
Месото се измива и се нарязва на кубчета. Задушава се в маслото, прибавят се лукът, нарязан на ситно, спанакът, измит и нарязан на дребно, и се задушава около 15 минути. Прибавят се обелените и нарязани на ситно домати и се задушава още няколко минути. Добавя се 1 ч.ч. горещ бульон, посолява се, слагат се подправките и лимоновият сок и ястието се оставя на слаб огън още двайсетина минути. Поднася се топло с кисело мляко.
Круши с лимон и червено вино
Продукти: 4 круши, 1 лимон, 300 мл червено вино, 1 ч.ч. захар, 1 пръчка канела, 1 ч.ч. сметана, 4 стръкчета мента.
Лимонът се изцежда. Виното, захарта и лимоновият сок се поставят да заврят на слаб огън заедно с канелата. Добавят се обелените, разразани на половинки и изчистени от семките круши и се варят около 15 минути, като от време на време се обръщат. След това се изваждат, а сосът се оставя да ври, докато се сгъсти. Преди сервиране крушите се поливат със соса и се украсяват със сметана и стръкче мента.
Страницата подготви: Ясен Бориславов
