По темата „сини сливи” в Гугъл има два пъти повече резултати, отколкото на тема „сини очи”. Дали това е странно? По-скоро не. В нечии сини очи човек може най-много да се удави емоционално, докато със сините сливи може да се направят куп полезни, вкусни и приятни неща. През септември, когато вече са добре узрели, може да се ядат пресни, но може да се слагат и в разни сладкиши - торти, пудинги, плодови пити и други такива. Сушени може да се готвят с телешко, свинско или птиче месо и тогава придават екзотично сладък и леко карамелен вкус на ястията. Напълнени с орехи и синьо сирене, те са ефектно предястие, което може да се предложи и като десерт. Сливовите мармалади и конфитюри, както и сливовата ракия допълват картината на ползите и радостите, които този плод дава на трапезата.
Диетолозите ги ценят особено, тъй като са богати на органични киселини, пектин, минерални соли и витамини. Доказано е, че стимулират сърдечната дейност и храносмилането, отделят токсини от организма и снижават холестерола, имат антисклеротично и противодиабетично действие. Препоръчват ги при диети за отслабване, при анемии и авитаминози, както и при стомашни проблеми. Според някои изследвания в една слива има антиоксиданти, колкото в 100 г боровинки. Помагат също за еластична кожа, здрава коса и нокти и пазят от остеопороза.
С две думи, синята слива е нещо, което не трябва да бъде пренебрегвано, особено в ранната есен. В същото време е важно да се знае, че плодовете съдържат оксалати и при продължителна употреба може да предизвикат проблеми при хора с бъбречни заболявания. Системната консумация не се препоръчва и за хора, страдащи от чернодробни и жлъчни заболявания. Въпреки това синята слива, прясна или сушена, сготвена в яхния или печена, си остава един от ценните кулинарни дарове на есента.
Синята слива (Prunus domestica) принадлежи към семейство Розоцветни и произхожда от Китай. Още в съчиненията на Конфуций е спомената като вкусен и важен за доброто здраве плод. А щом Конфуций гарантира за нещо, то не подлежи на никакви съмнения за вечни времена. В диво състояние синята слива не е позната и се предполага, че е получена от кръстосване на джанка и трънка в естествени условия. Още от древността бавно се е придвижвала на запад и около VI век пр. Хр. със сигурност вече е била позната на старите гърци, както личи от творби на двама антични поети - Архилох и Хипонакс.
Към края на IV век пр. Хр. Теофраст описва три сорта сливи, а през I в. Плиний Стари описва 11 сорта. Според него сините сливи били пренесени в Рим от Сирия. Подобен извод се налага от латинското им име Prunum damascenum, т.е. дамаска слива. Някои изследователи приписват заслугите за проникването на синята слива в античния свят на Александър Македонски, който по време на своите източни похождения я харесал и разпоредил да бъде пренесена в европейските части на неговата империя. Дори и да не е докрай вярно, твърдението ясно подсказва значимостта на тази овошка. Само плод с доказани качества заслужава да бъде свързван с името на най-великия владетел на античния свят.
През Средновековието интересът към този плод се запазва, особено в стопанствата на някои манастири, където са култивирани нови сортове. Практиката да се сушат и така да се съхраняват до следващата реколта ги е направила стратегически продукт за армиите и флота.
След 1879 г. и особено през първите десетилетия на миналия век под насърчителните грижи на българските правителства синята слива се превръща в основен поминък за повечето полупланински села около Габрово, Троян, Тетевен и Кюстендил. Тогава са култивирани и двата най-популярни български сорта - Кюстендилска синя слива и Габровска синя слива. През 30-те години само в Троянско е имало повече от 20 кооперации, заети с отглеждане, изкупуване, сушене и износ на сини сливи. През 1930 г. троянски сушени сливи се продавали в Хамбург и Берлин за 40 марки за 50 кг. Една марка тогава се е обменяла за 30 лева, а от три килограма пресни сливи се получавал един килограм сушени, става ясно от архивите. Днес пак от три кила пресни става едно кило сушени, но всичко останало е различно. Важното е, че синята слива е все така вкусна и не заслужава да бъде пренебрегвана.
Сини сливи със синьо сирене
Продукти: 20 сини сливи, 100 г синьо сирене, 50 г орехи, 30 г масло, 2 с.л. сметана, черен пипер.
Сиренето се смачква заедно със счуканите орехи, маслото и сметаната. Подправя се с черен пипер. Сливите се изчистват от костилките, пълнят се със сместа и се набучват с клечки за зъби. Сервират се като предястие, но може да се предложат и като десерт.
Телешко със сини сливи
Продукти: 1 кг телешко месо, 20 сушени сини сливи, 2 моркова, 3 стръка праз, 200 г печурки, 1 дафинов лист, черен пипер, 3 скилидки чесън, 1 с.л. захар, 50 мл зехтин, 200 мл сухо бяло вино, магданоз.
Месото се нарязва на парчета и се запържва леко. Добавят се нарязаният праз, морковите на кръгчета, скилидките чесън и гъбите. Задушава се десетина минути и се добавят дафинов лист, черен пипер, захарта, две чаши топла вода и виното. Оставя се да къкри двайсетина минути и се добавят сините сливи. След десетина минути ястието се пресипва в гювеч и се запича на фурна. Преди сервирането се поръсва със ситно нарязан магданоз.
Пудинг с круши и сини сливи
Продукти: 4 круши, 2 ч.ч. сушени сливи, 3 с.л. бренди, 1 портокал, 4 яйца,1 с.л. захар, 3 с.л. брашно, 2 ч.ч. прясно мляко.
Сливите се накисват в няколко лъжици бренди. Почистените от семките круши се нарязват на тънки парчета. Плодовете се поставят в купа и отгоре се настъргва кората на 1 портокал. Разбърква се. Яйцата се разбиват със захарта. Добавят се брашното и млякото и се разбиват. Намазват се с масло дъното и стените на кръгла дълбока форма или тавичка. Наръсва се с малко брашно и се изсипват плодовете. Разпределят се равномерно. Отгоре се изсипва кексовото тесто. Пече се на 180 градуса 45 минути.
Тарта със сини сливи
Продукти: За тестото: 100 г захар, 200 г масло, 300 г брашно,1 яйце, щипка сол.
Плънка: 250 г заквасена сметана, 2 яйца, 3 с. л. пудра захар, 1 с.л. нишесте, щипка карамфил, щипка индийско орехче, 1 кг зрели сини сливи, 50 г кафява захар, 50 г филирани бадеми (натрошени орехи). Маслото се нарязва на кубчета, смесва се със захарта и яйцето, добавя се пресятото брашно, щипка сол и се замесва тесто, което се оформя на топка. Завива се във фолио и се оставя в хладилник за около час. Измитите сливи се подсушават, изчистват се от костилките и се нарязват на лунички. Яйцата се разбиват на пяна, добавят се сметаната, пудра захар, подправките и най-накрая внимателно, за да не стане на бучки - нишестето. Получената хомогенна смес се изсипва върху положеното във формата, надупчено тук-там с вилица, тесто. Върху нея в няколко кръга се нареждат нарязаните сливи, поръсват се с кафявата захар, орехови ядки и филирани бадеми. Пече се в загрята на 190°C фурна до златистокафяво.
Страницата подготви: Ясен Бориславов
