Никъде в църковните правила не е казано какво точно трябва да се яде на Цветница. За разлика от други големи пролетни празници като Великден или Гергьовден, неделята преди Страстната седмица няма ясно определен кулинарен профил. Традицията обаче е осветила правилото на трапезата да се поднася риба. Това е така, защото празникът Цветница, известен още като Връбница, Палмова неделя или Вход Господен в Йерусалим, е специален ден от пролетния календар, поради което той е отделен от четиридесетницата на поста и за да се подчертае неговата особена значимост, на трапезата се разрешава риба и вино.
На този ден според евангелското предание Иисус Христос тържествено влязъл в Йерусалим, яхнал магаре (ослица). Народът го приветствал с палмови листа и възгласи „Осанна” като израз на мистична увереност в свръхестествената озареност на месията. Няколко дни преди това той възкресил мъртвия Лазар, брат на Марта и Мария, които по-рано го били посрещали в скромния си дом във Витания. Това било последното от чудесата на Спасителя и то накарало много езичници и юдеи да повярват в божествената му природа, но в същото време подтикнало фарисеите към окончателно решение да го осъдят и убият.
В българската празнична обредност палмовите листа по понятни причини са заменени от върбовите клонки, които вярващите отнасят по домовете си след сутрешната църковна служба и свити на венец ги поставят до домашната икона или над вратата на къщата за здраве, плодородие и предпазване от зли сили. В повечето славянски митологии върбата е смятана за мистично дърво, свързано с хтоничните сили на отвъдното.
Това отношение, изглежда, е свързано с обстоятелството, че върбата расте най-често край реки или в блатисти, мочурливи места, неподатливи на окултуряващи земеделски обработки, а често се среща и в гробища. Според един български апокрифен разказ св. Сисиний проклел върбата да цъфти, без да дава плод, защото го измамила, прикривайки в клоните си дявола.
В съботата преди Цветница в миналото се е празнувал Лазаровден. Днес този празник има по-скоро архаично фолклорен характер, но в миналото е бил смятан за важен момент от биографията на всяка девойка. На Лазаровден моми и по-малки момичета, облечени в булчински дрехи, обикаляли от къща на къща и изпълнявали песни с пожелания за здраве и плодородие. Като правило в репертоара преобладавали любовните теми. В някои райони на страната се разигравала и пантомима с евангелския сюжет за възкресението на Лазар.
Лазаруването е нещо като инициация, т.е. стъпка към скорошно преминаване в по-високата социална група на омъжените жени. Подобна социализираща функция е имало и коледуването за момчетата. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, може да бъде похитена от змей, а сама по себе си тази вероятност я прави неподходяща за създаване на семейство.
Някаква мистична връзка със силите на отвъдното може да се открие и в рибата, която по правило присъства на трапезата за Цветница. В повечето митологии тя е утвърден символ на плодородието и източник на живота, но също така и знак на тайнствения и непостижим свят на морските и речните дълбини. В космогонията на някои древни евразийски народи земята се крепи върху една или три огромни риби. Според индусите бог Вишну спасил първочовека Ману от потопа, преобразен като риба. Носител на неведомия божи промисъл е и китът, който глътнал пророк Йона. (Фактът, че китът е бозайник, е забелязан достатъчно късно, за да няма отношение към библейското предание.)
Съвсем естествено изглежда и превръщането на рибата в основен християнски символ. В ранната християнска иконография две риби означават светска и духовна власт, а три риби с една глава олицетворяват единството на Светата троица. Риба с вино и хляб често се срещат в изображения на Тайната вечеря. В някои средновековни алхимически трактати рибата се явява като знак за тайна субстанция. Според българските народни вярвания змеят, който св. Георги убива, произлизал от четиридесетгодишен шаран. Това е същият змей, който ще отвлече момата, която не е лазарувала.
Днес рядко някой се замисля върху ритуално-магическия смисъл, с който чисто материалните атрибути на празника (палмови и върбови клонки, риба) са достигнали до нас. Подобно рационално взиране би разрушило самия празник. А човекът е ирационално същество, което често не различава вярата от знанието. По време на празници това преплитане изглежда съвсем невинно и напълно естествено, т.е. човешко.
Зелена салата с херинга
Продукти: 2 зелени салати, 150 г филе от маринована херинга, 2 стръка пресен лук, 3 с.л. зехтин, сок от половин лимон, 50 г орехи.
Измитите и почистени салати и пресният лук се нарязват. Добавя се предварително изкиснатото и накъсано на парченца филе от херинга. Салатата се посолява и се поръсва с лимонов сок и зехтин. Отгоре се наръсва със счуканите орехи.
Шаран с орехов сос
Продукти: 1 шаран, 1 глава лук, парче целина, 2-3 корена от магданоз, 3-4 с.л. олио, 1 с.л. брашно, 1 дафинов лист, черен пипер на зърна, 1 с.л. оцет, 100 г орехови ядки, лимон.
Изчистеният шаран се нарязва на парчета, посолява се, поръсва се с черен пипер и лимонов сок и се оставя да престои около половин час. След това се овалва в брашно и се изпържва. Ситно нарязаните лук, целина и корени от магданоз се задушават в мазнина. Прибавя се брашното и се пържи до златисто. Сосът се разрежда с малко топла вода, посолява се, пасира се и се вари на слаб огън десетина минути. Прибавят се дафиновият лист, черен пипер, оцетът и орехите и се оставя да къкри на слаб огън още няколко минути. Рибата се подрежда в плато и се полива със соса, от който е махнат дафиновият лист.
Сьомга с бяло вино и сметана
Продукти: 4 парчета филе от сьомга, 2 глави лук, 3 с.л. винен оцет, 100 мл бяло вино, 150 мл разбита сметана, 60 г масло, 2 домата, нарязани на кубчета, пресен копър, сол, черен пипер.
Сьомгата се задушава в съд с капак заедно с нарязания лук, оцета, бялото вино и сметаната. След около пет шест минути филетата се изваждат от съда. За това време рибата трябва да е станала готова. Сосът се вари още няколко минути, след което се добавят доматите, огънят се намалява до минимум и се прибавя маслото. Преди да се залее сьомгата, сосът се подправя с черен пипер и сол. Гарнира се с пресен копър.
Картофено руло с пушена риба
Продукти: 600 г картофи, 250 г пушена риба, 1 краставица, 2 сварени яйца, 1 с.л. майонеза, 2 с.л. сметана, 1 ч.л. горчица, 2 стръка пресен лук, копър, черен пипер, сол.
Картофите се сваряват и се смачкват на пюре. Рибата се накъсва на малки парченца и се смесва със ситно нарязания лук, краставицата, копър и черен пипер. Майонезата се смесва със сметаната и горчицата. Върху фолио се разстила картофеното пюре на пласт с дебелина около 1 см. Намазва се с майонезената смес и отгоре се разстила рибата. Най-отгоре се настъргват яйцата. С помощта на фолиото се оформя руло, намазва се с майонеза и се овалва в ситно нарязан копър. Оставя се в хладилника за един час, за да се стегне.
Страницата подготви: Ясен Бориславов
