"Внучката", Бернхард Шлинк

превод Жанина Драгостинова, издателство "Кръг"

След новото издание на "Четецът" издателство "Кръг" ни представя още една книга от Бернхард Шлинк – "Внучката". Двата тома са оформени в стилово единство и предизвикват читателя за потърси тънката червена линия, прокарана през произведенията, които иначе не са свързани сюжетно и нямат общи герои.

Действието се развива в съвременна Германия, но предисторията на събитията датира от преди половин век. Каспар и Биргит са родени около средата на 40-те години в Берлин – тя от източната страна на Стената, той – от запад. Срещат се като студенти, влюбват се и той й помага да избяга в Западна Германия. Прекарват целия си живот заедно. Действието в романа започва в една студена вечер, когато Каспар се прибира от работа и заварва съпругата си мъртва. Причината за смъртта й е вероятно самоубийство. Той я обича безусловно и всеотдайно от първия ден – и любовта му не изчезва със смъртта й; дори откритието, че е пазила тайна, не го разколебава. Щом научава, че е имала дете, което така и не се е осмелила да потърси, Каспар се заема да го направи вместо нея. Буквално само за няколко дни той намира дъщерята Свеня и нейната дъщеря Зигрун.

Възможно ли е да се изградят връзки, които са били прекъснати или дори никога не са съществували? Каспар по професия е книжар, той живее с литературата и музиката, изповядва либерални и най-общо казано хуманистични възгледи, вярва в справедливостта, истината и благородството. Желанието му да се сближи със Свеня и Зигрун е породено не само от нуждата да поправи грешките на жена си и да заеме нейното място в живота им; но също и заради нуждата да има семейство, да предаде това, което има – и в материален, и в духовен смисъл.

Свеня, израснала в социалистическото общество, в семейството на истинския си баща, който е бил комунистически лидер, е бунтарка от съвсем малка. Това я отвежда в изправителни домове, а след това – в кръга на неонацисти и насилници; сега живее в неонацистко селище. Там доктрината е за велика Германия, чиста раса, възраждане на великото минало, величие на немския дух. Децата са възпитавани да вярват, че Холокостът е измислица, а осъдените нацисти са мъченици за истината. В това „фьолкиш“ селище също всички вярват твърдо в справедливостта, истината и благородството.

Как биха могли да общуват и да се разберат Каспар и Свеня?

Когато внучката Зигрун гостува на Каспар в Берлин – по една седмица през ваканциите, двамата заедно посещават музеи, ходят на концерти с класическа музика. Зигрун открива, че има голяма музикална дарба. Само че ако Каспар й обясни в какви заблуди е живяла, ще излезе, че я настройва срещу родителите й. Според нея единствено чистокръвните германци са способни да композират хубава музика; дневникът на Ане Франк е фалшификат, емигрантите трябва да бъдат прогонени, а тези, които останат, да бъдат пребити и евентуално избити. Немският език трябва да бъде съхранен, до степен на пуризъм. Цялата система от разбирания и вярвания на момичето е неприемлива, на моменти смайваща за Каспар. "Нима я бе приел в сърцето си само при условие да се откаже от своя свят и да влезе в неговия? Не, той не искаше да обича по този начин. Как е могъл дори и за момент да си представи, че неговата личност, неговото присъствие, неговото влияние могат за няколко седмици да поправят това, което цели петнайсет години е вървяло в погрешна посока? Каква самонадеяност, какво нетърпение!"

Както и в "Четецът", основната тема е за паметта и за осмислянето на историческата вина. Това са изключително сложни проблеми, защото истина и лъжи, морални пориви и фалшиви доктрини са смесени и заплитани през годините до такава степен, че и при най-добро желание, и при свръхчовешка толерантност и мъдрост, пак е почти невъзможно хората да се разберат и да живеят хармонично заедно. Тези проблеми са крайно актуални тук и сега. Подходът на Бернхард Шлинк е да разкрие повече гледни точки с техните аргументи и основания, като обърне внимание и на личните, и на семейните истории, и на широкия социален план, на чийто фон те се разгръщат.

Въпреки тежката проблематика, романът е много увлекателен; лее се с лекота, като през цялото време българският читател е въвлечен да прави паралели и сравнения между процесите, които са протичали в Германия и в България както преди падането на Берлинската стена, така и в десетилетията до днес.