"Пречупена светлина", Джоан Харис
превод Мая Ненчева, издателство "Прозорец"
Във всеки от романите си Джоан Харис създава нови, различни светове. Атмосферата, историята на мястото, подробностите от пейзажа, местните легенди, кулинарни специалитети, моди в облеклото, превозни средства, методи на лечение и популярни медии – всичко е изучено в дълбочина и пресъздадено тъй убедително, че читателят остава с впечатление, че не само авторката, ами и той самият е живял по местата, описани в книгата. Тази дарба се е развихрила с пълна сила и в "Пречупена светлина". Тук се пресичат две разказвачески линии, които познаваме от други заглавия на авторката – меката приложна магия на свободолюбивите и независими жени, които се борят за правото си на щастие; и криминалната история, движена от странни, психопатични личности, които се сливат с обикновените добри хора и ги манипулират, без да разкриват истинското си лице до последната страница.
И тук сладкодумието на Джоан Харис ни увлича да проследим какво точно ще стане с Бърни Мун, дали способността ѝ да надниква в умовете на другите и да им влияе, ще доведе до пълно щастие или до пълна катастрофа. Бърни е необичаен супергерой – съпругът ѝ е безразличен към нея, синът ѝ не се обажда с месеци, майка ѝ постоянно я критикува, имала е само една приятелка, и то много отдавна. Освен че е самотна и потисната, Бърни страда от тежкопротичаща менопауза с всички характерни симптоми. Може би това естествено, но мъчително състояние е поводът суперсилите, които тя от дете потиска, да се възвърнат със силата на природна стихия. Само с едно докосване тя може да се свърже с всеки и да надникне в къщата на съзнанието му, да види тайните му и да го промени. Тъй като е изключително добросъвестен и мил човек, тя се старае да се контролира и да използва дарбата си само в краен случай, когато се налага да предотврати нещо лошо.
Това само по себе си е достатъчно интересно, какво ще стане с тази жена, как ще използва властта си и дали ще успее да спаси брака си. Джоан Харис обаче взима този образ и го поставя в мътното течение на един свят, в който феминистки и сексисти се сблъскват онлайн и офлайн, жените са жертви на вербално и физическо насилие, равноправието между половете е повече на книга, отколкото реалност, а пострадалите се превръщат в суха статистика и биват изтласкани от общественото внимание бързо, само за дни. На места, макар и верни и основани на действителни случаи и факти, разсъжденията на Бърни звучат декларативно и крайно. Въпреки това четенето си струва – особено в страна като нашата, в която десетки жени годишно страдат и губят живота си заради домашно и всякакво насилие.
Книгата е изцяло посветена на женската сила, на потискания гняв, но и на възможната любов и приятелството. Тя окуражава жените да опитват нови неща, да изразяват себе си. Да се приемат такива, каквито са, в това число и телата си. Добрата форма, теглото, горещите вълни, всички естествени, но неудобни теми тук са видими, подчертани и осъзнати. Дори името на героинята – Мун, ни препраща към циклите на Луната – първият месечен цикъл слага край на телепатичните ѝ способности, последният ги връща. Джоан Харис насърчава жените да не потискат емоциите си. "В женския гняв има нещо много древно, много първично. Гневът на мъжа може да е по-физически, но гневът на жената е роден от векове на насилие – във всички култури, при всички раси. Той е древен, гладен и мрачен и сам не познава силата си. Все още."
Образът на Бърни е внимателно изграден, промените в нея настъпват постепенно, логично, независимо от съпротивата ѝ. Тя се развива, свързва се с околните, възвръща си удоволствието от самото живеене; едновременно с нарастването на силите й расте и чувството й за отговорност (симпатично изявени от хора на вътрешните й гласове, които постоянно се препират). В сравнение с нея, другата героиня Кейт е доста по-безлична, до такава степен, че вместо през нейните мемоари, би могло историята да се разкаже от всевиждащия автор – не би имало голяма разлика за романа.
Историята е предпоставена от идеологията. Жената, която въстава срещу стереотипите, която е готова да размени мястото си с мъжа, за да види той какво е да си зависим, несигурен и преследван. Жената, която може всичко, която е сестра на всички жени по света. Закрилящата, творяща, способна жена и нейните суперсили.
Тезата е изведена на толкова преден план, че се откъсва от основната група на романа и финалът остава неясен и необясним. Нещо дионисиевско и оргиастично; нещо от финалната сцена на "Парфюмът" – само че с обратен знак; нещо от "Снежната царица" на Андерсен – но стъкълцата, които се поръсват в очите на околните, ги научават да виждат доброто… Като цяло, финалът е неясен и насилен, но романът си струва четенето, дори и само заради дарбата на Джоан Харис да ни пренася с думите си в необичайни светове. Както казва Бърни, в книгите можеш да намериш отговори на всички свои въпроси; а много важни въпроси от съвремието ни търсят отговора си точно в "Пречупена светлина".
