"Непоисканите съвети на Вира Уонг за убийци", Джес К. Сутанто

превод Ирина Димитрова, издателство "Сиела"

Такива са природните закони: раждаш дете, жертваш за него най-хубавите години от младостта си, и ако си свършила работата си добре, то те изоставя, за да живее собствения си живот.

И какво да прави Вира Уонг с цялото това свободно време? Съпругът ѝ е починал, синът ѝ отговаря само на две-три от десетките ѝ съобщения дневно, магазинът ѝ за чай запада, а енергията ѝ кипи и прекипява неупотребена. Рутината я крепи, но времето тече все по-бавно, скъпоценните билки в десетките чекмеджета изветряват, а звънчето на вратата мълчи с часове.

Какъв късмет, че една сутрин чайната осъмва с разбита врата, а един труп лежи в очакване да бъде старателно очертан с маркер и тайната му да бъде разкрита!

"Вира не помни кога за последен път се е забавлявала толкова много. Хората казват, че сватбеният ден е най-щастливият в живота, но честно казано, хората трябва по-често да се опитват да разкриват убийства." Историята се завихря около разследването, с което Вира Уонг се захваща в противоречие с нарежданията на полицаите и на здравия разум. Тя се превръща в опора за симпатичните си заподозрени, и докато ги засипва с планини от ароматна домашно приготвена храна, успява да извади наяве всичките им слабости, грешки, разочарования и надежди. В окаяната им компания от едно дете, няколко младежи и двама доста по-възрастни се зараждат и разцъфтяват приятелство и любов. Те са от различен произход, от различни раси и имат разнообразни занимания и таланти. Обединява ги общият враг, а също и здравата ръка на Вира, която най-добре от всички знае какво им е нужно.

Тя влага всичките си сили в неочакваното забавление – и резултатът е увлекателна и смешна криминална история, в която героите са трогателни, изчезналият брат-близнак е добряк и душичка, уважението не е еднопосочно, най-доброто от азиатските традиции разцъфтява под светлината на най-доброто от съвременните западни порядки, и никой не остава тъжен, гладен или сам.

Смешният развален английски на Вира е предаден също толкова забавно на български. "О, вие, младите хора, приемате всичко толкова лично в днешно време! И какво, като мисля, че може да си убиец? Това не означава, че те смятам за лош човек." Проследяването на перипетиите и разкриването на загадките са съпроводени от постоянен смях, макар че засегнатите теми изобщо не са лековати. Тук става дума за ограбена интелектуална собственост, за терора вътре в семейството, за манипулациите и насилието, за трудностите при отглеждането на дете. За самотата, на която са обречени възрастните хора в големия град, и не само те. За таланта, който трябва да бъде развиван. За приятелството, което може да победи времето и обстоятелствата.