„Изпитанието“, Ани Ерно

превод Валентина Бояджиева, издателство „Лист“

Нобелистката Ани Ерно!

От миналата година насам това е първото, което всеки си помисля, когато чуе името ѝ. При цялата слава, творчеството ѝ не е широко известно у нас и е хубаво, че две новоиздадени книги ни дават възможност да придобием лично впечатление за нейната проза. Казват, че „Годините“ е знаковият ѝ роман. „Изпитанието“ също привлича вниманието със смелата си позиция и с задълбоченото, лично преживяно и изстрадано събитие, каквото е прекъсването на нежелана бременност, особено в години, когато това е било забранено със закон и се счита за криминално деяние, водещо до тежки присъди.

„Изпитанието“ е определена като нон-фикшън и мемоар. Авторката непрекъснато натъртва върху факта, че се връща към личните си спомени, позовава се на дневниците и бележките си, цитира дати, адреси. Но не и имена, защото въпреки давността, не може да си позволи да назове хората, които са били зли, безразлични или мили и съдействащи. Законът, забраняващ абортите във Франция, вече е отменен, но обществото и до ден днешен е закостеняло, с предразсъдъци и със силно влияние на католическата църква върху големи обществени прослойки, така че да се напише книга за извършен аборт дори и сега е рисковано и смело начинание.

Събитията, които се описват, са се случили през 1963-а, а книгата излиза през 2000 г.; този роман е плод на над три десетилетия осмисляне и страдание. „А това, че начинът, по който преживях опита с аборта – криминален, – вече е само отминал спомен, не ми се струва приемлива причина да го оставим на забравата – макар че парадоксът на един закон е почти винаги да принуди някогашните жертви да не говорят с аргумента „с това е свършено“ и така същото мълчание да обвива онова, което се е случило.“ С книгата си Ани Ерно се изправя в защита на всички опозорени, осакатени и загинали жени, жертви на закона против абортите. В същото време тя обвинява общественото лицемерие, което продължава да инкриминира жертвите в различни ситуации и до днес. Например мигрантите и каналджиите са третирани като престъпници, но не се прави нужното, за да не се налага хората да мигрират.

Бедността и класовото разделение, описани в романа, са фрапиращи. Като пациентка, приета по спешност в болница за бедни, тя е подложена на грубост, унижения и жестокост. На следващия ден лекарят идва да я види и е засрамен, но не защото се е държал непростимо зле, а защото не е разбрал, че тя е студентка от средната класа – и я обвинява, че не се е легитимирала подобаващо. Нехуманността на медицинските лица, цинизма на „приятелите“, към които се обръща за помощ (например настоятелно предложение за секс, за да се възползва от това, че вече е бременна и няма нужда да се пази), студенината на околните, безотговорността на мъжа, всичко това превръща момичето в самотна, безпомощна жертва, отхвърлена от всички.

По типично френски маниер Ани Ерно изгражда пластична, нюансирана картина на социалната среда. Емоциите са завладяващи, и в същото време осъзнати, разгледани под увеличително стъкло. Интелектуалността и натуралистичните детайли се сблъскват, за да създадат впечатляващо читателско изживяване. Книгата се чете бързо, но не и лесно, защото травмата на героинята е болезнена и човек трудно би могъл да остане безразличен.

По този роман режисьорката Одри Диуан снима филм, отличен със „Златен лъв“ на фестивала във Венеция през 2021 г.