"Порцеланова луна", Джени Чанг
превод Снежана Ташева, издателство "Сиела"
"В тази земя ще се навъртат кръвожадни призраци в продължение на векове!" – възкликва един от китайските работници, които разчистват окопите след оттеглянето на войската. Кал, кръв, плъхове и мъртъвци, коне, разкъсани от бомбите, хиляди метри бодлива тел и невзривени мини на всяка крачка. Китайците трябва да превърнат бившите бойни полета отново в обработваема и обитаема земя след края на Голямата война в Европа. Трудът им е още по-тежък и мъчителен, защото са гладни, зле оборудвани, а отношението на командващите ги е като към роби. Предава ги и собственото им правителство, а политици и учени ги изличават от историята. Това са над 140 000 мъже, които се трудят в Англия и Франция с години, а много от тях оставят костите си в Европа и никога повече не виждат близките си и своята родина.
Как е възможно просто да бъдат забравени? Джени Ланг създава романа "Порцеланова луна", за да възстанови справедливостта, и за основа на сюжета са взети образи на реално съществували личности и факти от макар и оскъдната историческа и епистоларна литература.
Подходът на Джени Ланг е дълбоко хуманен. Тя разказва за историята, като предава събитията през погледа на своите герои, така че личната им съдба отразява сътресенията в обществото.
През първата половина на 20 век културите на Европа и Азия се докосват и се смесват в невиждан до тогава калейдоскоп. Успоредно съществуват традиции от Средновековието и революционни новости, въведени едва вчера. Младата китайка Полин живее в Париж и помага на вуйчо си в семейния магазин "Ла Пагод" (чийто прототип – антиквариат със същото име, съществува и до днес), но се оказва, че всеки момент може да я изпратят обратно в Пекин и да я омъжат за непознат човек. Тя се отправя към фронта, за да открие там братовчед си с молба той да я спаси от насилствения брак. Следват опасности, приключения, неочаквани срещи и изненади, така че действието е непредвидимо и безкрайно увлекателно.
Джени Ланг майсторски обрисува образите на жените и мъжете от онази епоха; на различното поведение и морал на хора от различни култури, принудени да живеят заедно, и то в ада на войната. И силните, и слабите страни на характера изпъкват с особена яркост при крайни обстоятелства. Дори пейзажите и обществените порядки в градчето и в столицата са пресъздадени така, че се усещат настроения, пориви, даже уханията, вкусовете и присъщите цветове. Духът на Париж е уловен с цялото му непомръкващо очарование. "Магазините и частните домове трябваше да залепят ивици амбалажна хартия на прозорците си, за да намалят нараняванията от счупено стъкло по време на въздушни нападения. Много парижки магазини отвърнаха на това, като изрязаха ивиците хартия по декоративен начин. Някои я оформяха във флорални и дантелени мотиви, в арки и колони. В "Ла Пагод" Полин беше изрязала върби, извити мостове и пагоди от амбалажната хартия, които превърнаха прозорците във витрини на китайското хартиено изкуство."
"Порцеланова луна" е колкото любовен, толкова и исторически роман. Вълнуващите събития деликатно, но ясно внушават хуманистичния патос и отричането на всяка война. "Миналото сякаш бе различен свят. Дори да възстановяха разбитите пейзажи и да построяха наново опустошените градове, животът на оцелелите не можеше да бъде поправен. Не и когато любимите им хора бяха покосени…".
