"Всичко, което търсиш, се крие в библиотеката", Мичико Аоияма
превод Катя Перчинкова, издателство "Ink"
Едва ли има библиоманско сърце, което ще остане безразлично към чаровния, необичайно оформен том със заглавие право в десятката. Издълженият силует на книгата наистина има пропорции, по-характерни за врата, и когато я разтворим, се озоваваме в един колкото необичаен, толкова и близък до нас свят.
Светът на съвременна Япония и на нейните хора. Техните проблеми са като нашите, но мирогледът и начинът им на изразяване са доста по-различни от обичайните за нашите географски ширини. Разказани се историите на петима души. В началото те не се познават, а общото помежду им е усещането за безизходица, което им пречи да се наслаждават на живота. Млада продавачка в магазин, чиновник, който мечтае да отвори антиквариат, безработен художник, жена, която се разкъсва между професията и семейството, и пенсионер, който не знае какво да прави със свободното си време. Всяко от петте части на романа започва с визитката на конкретния герой – име, възраст, занятие. Работата е неотделима и огромна част от смисъла на живота им. Тяхната добросъвестност е респектираща. Чувството им за дълг е изразено с прости думи като нещо, което се подразбира, то е същностна част от самата личност на човека. Идеята да си безполезен е непоносима; възможността да се откъснеш от обществото като непотребна вещ води до нещастие, озлобление и депресивни състояния. Всеки човек и всяка вещ добиват ценност чрез връзките помежду си, чрез свързаността, дори в най-общ и широк смисъл.
"Докато изработвам бижу, си мисля за човека, който може би ще го носи. Не виждам лицето, нищо подобно; по-скоро ме обзема чувство, че съм свързана с непознатия… Затова когато обработвам парче морско стъкло и си мисля през колко ръце ще мине по време на дългото си пътешествие през времето и пространството, докато стигне до човека, за когото е предназначено, това ме прави изключително щастлива."
Героите са различни, всеки с болките, амбициите и самотата си. Разковничето за всички обаче се открива на едно и също място – в малката библиотека в общинския център. Посещението там не изисква никакво усилие – библиотеката е общодостъпна, безплатна, работи в удобно време и служителите й са компетентни и отзивчиви. Единственото, което се иска, е всеки да отговори на въпроса: "Какво търсите?".
Библиотекарката госпожа Саюри Комачи е като оракул, тя разпознава безпогрешно кой от какво има нужда. С необичайния си външен вид, с дрехите, украшението и ръкоделието, с бързите си движения над клавиатурата тя дава отговори и променя съдби (Къде наблизо има такъв човек, и аз искам да питам нещо… за една книга…. за една приятелка!) Да, истините са очевидни, но само след като човек ги разпознае. Чак след това започва да ги вижда навсякъде.
Пътят към удовлетворението от живота може да минава през детска приказка, албум за природата, книга за червеите, астрологичен трактат за Луната или сборник с поезия. Възможностите са навсякъде и търпеливо очакват да бъдат открити.
Може би най-обезоръжаващото в образите на всички тези малко несретни и много симпатични герои е в желанието им да бъдат добри. Липсва всякаква ирония, те чистосърдечно се стараят да измислят начин как да станат по-полезни за обществото и искрено вярват, че само така ще бъдат щастливи. Тази откровеност и непрестореност придава на книгата меко, малко наивно звучене, дори когато става дума за жестоки теми като разочарование, старост, провал, несправяне с реалността, самота и безнадеждност.
В крайна сметка повествователните нишки на петимата герои се преплитат по симпатични и неочаквани начини, така че става очевидно – обществото се нуждае от всеки от тях, от щастието на всеки, от радостта и споделянето. Те са нужни такива, каквито са, и усилията им не са напразни. "В свят, пълен с неизвестни, аз просто правя, каквото мога в момента."
"Предстои ни толкова много работа, но никога вече няма да използвам оправданието, че нямам време. Вместо това ще се съсредоточа върху всичко, което мога да направя през времето, с което разполагам.
Един ден ще стане утре."
