"Криминален клуб „Марлоу", Робърт Торогуд
превод Валентина Миланова, издателство "Benitorial"
Добре де, не беше точно чай.
Прехвърлят ли 40-те години, жените стават невидими. А ако са над 70 – съвсем. Необходими като крак на маса, но също толкова незабележими. Цялата тази енергия, радост от живота и водопади от добри идеи остават неупотребени; несподелени наблюденията и неразказани – смешните хрумвания. Така че, появи ли се възможност за прилив на адреналин и приключения – не винаги в рамките на закона, но винаги – в полза на обществото, три доблестни дами обединяват силите си… И се започва.
Градчето Марлоу дреме от двете страни на Темза, недалеч от Лондон, тихо и спокойно. Тук нищо не се случва. Има две училища и ако съучениците ти не са от едното училище, значи са от другото. Всички се познават и няма скрито-покрито.
Затова когато Джудит Потс, 77-годишна самотна вдовица, дочува изстрел по време на обичайното си нощно плуване гола в реката, тя разбира, че най-после се случва нещо интересно. И като няма особено доверие в способностите на полицаите, взима нещата в свои ръце. Обстоятелствата я събират с две други жени от градчето. Бекс, перфектна домакиня и изрядна съпруга на местния викарий, и Сузи, която живее сама в една къща, застинала в състояние на вечен ремонт, и изкарва прехраната си, като разхожда кучетата на съседите. Трите дами са коренно различни по възраст, навици, семейно състояние, отношение към модата и чуждото мнение. Приличат си по това, че и трите са самотни.
Темза тече през града и всички по някакъв начин са свързани с реката. Някои са били състезатели по гребане през славната си младост, други мечтаят да плават с лодка, трети пък мразят плаването – а омразата определено също е лично и дълготрайно отношение, което ни свързва с обекта на чувствата ни. Дори когато описва героините си, Робърт Торогуд използва лодкарски сравнения, за да разберем по-добре състоянията и емоциите им. Възрастната Джудит всяка вечер плува в реката, не само за да се разхлади от жегите, но и за да не забрави нещо от миналото си. Сузи, останала без вече порасналите си деца, се чувства "заседнала" – "като стара лодка, оставена на брега, след като приливът се беше оттеглил". Бекс пък, въпреки постоянните до степен на пълно невротизиране старания, които полага всяка минута от деня си, за да бъде съвършена, чувства, "че е изгубила посоката, че се носи по течението".
Неочаквано въпреки трагичните събития, с които се сблъскват, трите жени преоткриват радостта от другарството. Приключенията освежават ежедневието им, дават им възможност да разкрият позабравените си качества – смелост, изобретателност, всеотдайност. Желанието им за живот се възвръща. Те са като три храбри мускетарки, а не им липсва и д’Артанян в лицето на полицайката Танита.
Криминалното действие се развива стъпка по стъпка, а разследванията на детективките любителки са колкото комични, толкова и логични и интригуващи.
Изобщо, формулата "вземи неколцина възрастни с достатъчно свободно време и им подхвърли труп, за да се позабавляват с разследването" определено е успешна. Това е британска класика, от Агата Кристи насам та до забележителния "Криминален клуб "Четвъртък" на Ричард Озмънд. Със симпатичните, топли и умни герои, със заплетената интрига и с характерния хумор, "Криминален клуб "Марлоу" изобщо не им отстъпва, така че с нетърпение ще очакваме и следващите приключения на Джудит, Сузи и Бекс.
