"Цялата небесна синева", Мелиса да Коста

превод Красимир Петров, издателство "Колибри"

Колко малко знаем за света! Някои основни моменти от историята, кухня, мода, икономика – всеки от нас се е снабдил надлежно с букет от клишета дори за най-популярните дестинации, и борави с тях. И това не е малко, но все пак е тъжно, когато общата култура ни задоволява и си останем само с нея.

Разбираемо е, клишетата са ярки и се виждат отдалеч. Ако се приближим обаче, било то физически или през погледа на героите на книга, ще открием съвсем различен набор от хора, места и неща. Особено ако тези герои са впечатлителни и жадни да наситят сетивата си с усещания, а времето си със смисъл, като за последно.

Емил е младеж на 26 години. Страда от изключително рядко заболяване – ранен Алцхаймер, и лекарите са единодушни – остават му не повече от две години живот, които ще бъдат мъчителни заради стремителната загуба на памет; скоро той ще бъде извън строя, напълно зависим от грижите и безплодните усилия на близките си и на медицината да му осигурят достоен край на житейския път.

Емил не приема този вариант. Той променя съдбата си. Купува си кемпер, чрез обява си намира и спътница – странната, мълчалива, винаги облечена в черно Жоан, и двамата поемат на път. И, о, колко красота ги очаква! В тази трогателна история и двамата герои имат всички основания да се предадат на отчаянието – но те не го правят, а се опълчват на съдбата. Постепенно се опознават, създават си рутина, дребни навици, сглобяват дните си, час след час. Откриват наслада в мига – защото с какво друго разполагаме всъщност? Наистина някои от мъдростите, в които намират опора, са доста банални, но всичко е свежо, когато човек го открива за първи път за себе си лично. Пък и честта да умреш при оригинални обстоятелства е доста съмнителна.

Емил и Жоан стават близки. В краткото време, с което разполагат, той получава смелост да умре достойно, а тя – да живее щастливо занапред. Те дават най-доброто от себе си и успяват в концентриран вид, бързо и осъзнато, да изпитат и научат повече, отколкото друг при нормални обстоятелства би могъл да постигне за години.

Самото пътешествие – с кемпер, велосипеди, пеша на многочасови преходи в планината или по нажежените от слънце селски улички, с медицински хеликоптер при спешен случай и с лодката на случайно срещнат непознат, който бързо се превръща в техен приятел – показва утешителната и вдъхновяваща сила на природата. Разнообразието на релефа, богатството от растения – щедрата сянка на дърветата, лековитата сила на билките, хладината на планинските ручеи, бистрите води на солените езера, дъждът, който неведнъж ги облива – всичко това връща Емил и Жоан към най-чистата им същност, близка до естественото. Те се трудят навсякъде, където се спрат за повече от ден, намират приятели, създават връзки. Това не е безсмислено, макар винаги да знаят, че са тук за малко. Че кой от нас е за много – просто избягваме да мислим за това и вместо да се възползваме от идеята, че сме смъртни, ние я омаловажаваме. Смъртта променя гледната точка и добавя ценност към всеки миг. "През последните няколко часа е разбрал много неща. Неща, за които не е подозирал. Нямаше представа колко нежност има в сменянето на една изгоряла крушка, колко приятно е да види усмивката на сестра си, да гледа заедно с баща си "Стани богат"… Не подозираше колко скъпо му е всичко това."

Лекарите грешат. Емил няма две години, а само няколко месеца. Те обаче са толкова пълноценни и наситени, че когато четем "Цялата небесна синева", и ние самите се променяме. И кой знае, може да се вдъхновим за едно пътуване – към възхитителните Пиринеи, по-близо или по-далеч… Не е нужно да взимаме прибързани решения. Имаме на разположение близо 700 страници, които да прочетем, докато обмисляме маршрут и избираме спътник, за да има с кого да споделим "непрестанната новина", че животът е прекрасен.