В сърцето на зимата, т.е. около средата на януари, когато вече са отминали протяжните почти като влакова композиция тежки и шумни коледно-новогодишни и йордано-ивановденски празници със своите обилни трапези, обичайно акцентирани около свинското и червеното вино, на човек му се дощява да хапне нещо леко, прозаично, нещо лишено от излишна суматоха, зелено и свежо, което да напомня, че зимата все пак не е вечна и след нея все някога ще дойде пролетта. В съзнанието на повечето истински гурмани този неясен в началото копнеж постепенно добива конкретни очертания във вид на спанак.  

Според някои модерни изследвания спанакът заема почетно място сред храните, които помагат за доброто здраве на сърцето, а освен това засилват паметта, хранят мозъка, предпазват от алцхаймер и подобряват зрението. Другите храни с подобни вълшебни свойства били червените боровинки, къпините, цвеклото, зелето и рибата. Лейди Гага в едно интервю твърди, че добрата си форма (интелектуална и физическа) дължала на секса и спанака. Което, от друга страна, би могло да означава също, че човек не трябва да разчита единствено на този или който и да било друг зарзават. Понякога и четенето на книги върши работа.  

Научно е доказано също, че спанакът укрепва и мускулите, т.е. че има стероиден ефект, ако си послужим с малко фитнес терминология. Иначе казано, комиксовият мит за Попай Моряка, който придобивал свръхестествена сила, щом изяде консерва със спанак, не е бил измислен само за да развива конформистки нагласи у децата.

Като родина на растението Spinacia oleracea (спанак) историческата ботаника сочи земите на Персия, а най-ранните сведения за неговото култивиране са от III-IV в.  През VII в. е бил разпространен в Китай. Според някои данни заслуги за това имал един от владетелите на Тибет, който изпратил спаначени семена в двореца на китайските императори от династията Тан като знак за приятелство. Проникването му в Европа е станало доста по-късно и едва към края на Средновековието e бил познат в целия континент. През IX в. сарацини започнали да го отглеждат на остров Сицилия.

Два века по-късно арабски писатели го споменават като една от земеделските култури в Испания, но едва към XV в. зачестяват сведенията от други части на континента. Сравнително късното му въвеждане в европейската кухня личи и от твърде близките му наименования в повечето европейски езици. Персийското му наименование aspanakh на арабски е станало isfinag, откъдето е влязло в испанския език като espinaca, в италианския като spinaci, а във френския като epinard. В Англия дълго време го наричали испански зеленчук (Spanish vegetable), откъдето е възможно да е произлязла и английската дума spinach. Немското му име Spinat е влязло в руския език като шпинат. В другите славянски езици името е сходно - спинак на чешки, спинач на сръбски.

Огромно предимство на това растение е, че може да се сее три пъти в годината - в ранна пролет, през есента и в началото на зимата, а определена заслуга за неговата популярност през Средновековието са имали дългите великденски пости.

Изглежда, след като е опознала спанака, Европа е станала не само по-силна, но и по-умна - открила е Америка, барута, алкохола, навигацията, изобретила е книгопечатането, парната машина, велосипеда и много други модерни неща. По този начин царят на зеленчуците, както някои го наричат, може да се окаже замесен в Ренесанса и Реформацията, както и в Просвещението. Някой ден науката може и това да докаже. Засега е сигурно, че спанакът е много вкусен и лесно се поддава на всякакви кулинарни интерпретации - става за супи, салати и сосове, може да се сготви с месо или с паста, с яйца или с някакви други зарзавати. Иначе казано, готвейки нещо със спанак, човек е свободен да прояви частица от онази интелигентност, която дължи на самия спанак.

Лазаня със спанак

Продукти: 300 г лазаня,  300 г сос бешамел, 150 г извара, 50 г настърган пармезан. За спаначения сос: 300 г изчистен спанак, 1 с.л. сух босилек,  3 скилидки чесън, 1 с.л. счукани бадеми, 50 г счукани орехи, 50 мл зехтин, сол, бял пипер, 50 г настъргана моцарела или пармезан.

Лазанята се пуска в кипяща подсолена вода за няколко минути. Отцежда се и се оставя да изстине. За спаначения сос се смесват спанакът, чесънът, бадемите и орехите и се разбиват с пасатор. Добавят се зехтин, сол, бял пипер, босилек, настърган пармезан и отново се разбива.
В намаслена тавичка се редят кори лазаня, намазват се с бешамел и извара, отгоре се покриват с половината от спаначения сос и се поръсват с настърган пармезан. След това по същия начин се реди втори пласт. Най-отгоре се разстилат кори лазаня, покриват се с бешамел и се наръсват с пармезан. Пече се в предварително загрята фурна (200 градуса) около 15-20 минути, докато добие златист цвят.

Пилешки рулца със спанак

Продукти: 500 г пилешки гърди, 500 г спанак, 150 г моцарела, сол, черен пипер, 1 яйце, галета, зехтин.

Пилешките гърди се цепват с остър нож, за да се получи по-голяма повърхност. Върху всяко парче се поставя плънка от задушен на пара спанак и ситно нарязано сирене моцарела. Подправя се със сол и черен пипер. Завиват се рулца и се защипват с клечки за зъби. Панират се с яйце и галета и се пържат в зехтин.

Спаначено руло

Продукти: 750 г картофи, 0,5 ч.ч. брашно, 2 яйца, 0,5 кг спанак, 60 г масло, половин глава лук, 2 твърдо сварени яйца, сол, черен пипер.
Картофите се сваряват, обелват се и още докато са горещи, се пасират. Прибавят се брашното, две яйца, сол и черен пипер. Омесва се тесто и се поставя върху влажна домакинска кърпа.

Спанакът се измива, задушава се, нарязва се на ситно и леко се запържва в малко масло заедно със ситно нарязания лук. Сваля се от огъня и се прибавят двете сварени яйца, нарязани на ситно, сол и черен пипер. Сместа се разбърква и се разстила по дължината на картофения лист. С помощта на кърпата внимателно се оформя руло, полива се с масло и се пече 15 минути в умерена фурна.

Кнедли със спанак

Продукти: 1 кг спанак, 200 г настъргано краве сирене, 1 яйце, 2 к.ч. брашно, 100 г шунка, 1 с.л. краве масло.

Измитият и почистен спанак се сварява в подсолена вода, отцежда се и се нарязва на ситно. Прибавят се около две трети от сиренето, яйцето, ситно нарязаната шунка и брашното. Сместа се разбърква добре и от нея се оформят топчета, които се пускат в кипяща вода за няколко минути. След това се вадят с решетеста лъжица и се нареждат в намазан с масло съд. Поръсват се с останалото сирене и парченца масло и се запичат на фурна за около десет минути. Поднасят се с кисело мляко, подправено със ситно нарязан копър и счукан чесън.

Спаначено суфле

Продукти: 1 кг спанак, 2 с.л. масло, 1 с.л. брашно, 300 мл прясно мляко, 4 яйца, 50 г кашкавал.

Измитият и изчистен спанак се сварява в подсолена вода. Щом изстине, се прибавят жълтъците, настърганият кашкавал и разбитите на сняг белтъци. Сместа се разбърква, изсипва се в намаслена форма и се пече в умерена фурна на водна баня.