"ШШШт. Трагикомедия", Таня Николова
издава Фондация "Емили"
Не можем да ви преразкажем сюжета на пиесата "ШШШт", защото той не се развива линейно и даже през повечето време изобщо не е ясно какво става на сцената. Но нещо става, и то изглежда познато по някакъв дразнещ и дори мъчителен начин. И ние също сме се чувствали така! Не можем да теглим чертата и да кажем от коя страна стоят лошите, защото няма лоши, а само измъчени, объркани хора, на които обаче имаме право да се присмиваме, защото това сме самите ние.
Огледало на съвременните литературни нрави, страсти и състояния. Кривите образи, лъжливите изображения, плоските, карикатурни силуети присъстват през цялото действие, редуват се, подменят се взаимно. В "сценария за сценично четене на пиесата", подготвен с пунктуалност и сериозност, под която почти чуваме напиращия смях, целият драматургичен текст е дублиран, т.е. вътре в книгата той е удвоен. Пиесата я има два пъти, буквално. По условие е зададено, че един и същи актьор ще играе по няколко роли. Границите са размити до крайност, крайността няма граници; единственият автентичен образ е актьорът преди и след представлението. Влизайки в роля, той се превръща в един от многото екрани, върху които се прожектират фантазии, маски; илюзии, които с всичка сила биха искали да можеха да повярват в себе си.
Съществена част от пиесата се състои от чатове. Дори визуално чатът е като драматургичен текст – само имена на действащите лица и репликите им, оскъдни ремарки и никакви описания. Пряка реч, разбира се опосредствана през електронните устройства. И остаряваща в момента на изписването си. Докато чатят, разговарящите се крият зад никове и пускат на свобода и най-тайните си демони безнаказано. Никой не може да ги посрещне по дрехите, защото в чата (диалога, пиесата) те нямат тела, които да бъдат обличани. За сметка на това умът се явява, увит като мумия в пластове амбиция, самозванство, надежди, фикс идеи, огорчения, романтични заблуди и нажежена емоция. Действието на пиесата се разиграва на Земята и на Марс, а защо не – оф и онлайн, не е ли същото?
Дори и в най-сюрреалистичните моменти обаче прозира житейски опит, образ, нещо преживяно. Жанровете натрапчиво се преплитат – антиутопията е смесена със своята първа братовчедка сатирата, романтичната поезия върви под ръка със злата си близначка графоманската лирика. В скрити и явни цитати се срещат класически и съвременни, модерни и недоказани творци и таланти. Иронията и самоиронията са само нежни предвестници на откритата подигравка с целия литературен карнавал.
"- Пишеш, че не си омъжена! Имаш и деца!
- Ами когато пиша, не съм!... Как иначе да се влюбвам!"
"Въпросът е какво да правим с тези несретници? Как да им помогнем да се осъзнаят и да се откажат от писането?"
"Поток на съзнанието. Да бе! То трябва да имаш и съзнание…"
"Аз съм толкова спокойна! Направо мъртвец в цветущо здраве!"
Непременно трябва да споменем и корицата, която Капка Кънева е направила в своя категоричен и разпознаваем стил. Тук работата й с хартията, нагъната, триизмерна и накъсана от напрежение, изписва името на главното действащо лице. Поетесата ШШШт, наречена така, защото има потенциала да накара другите да замълчат; или може би приела за свое име онази дума, която чува постоянно.
Във вавилонската кула на своите измислени литературни светове, в които не се разбираме, защото не се слушаме взаимно, едно отрезвяващо ШШШт никога не е лоша идея.
